Стейси напрегна очи, за да ги фокусира върху написаното. Там бе написано: „Добре дошли в «Мочурливи поля». Дръжте се, докато свържем линията за кислород“.
„Така ли умира човек?“ — зачуди се Стейси. Тя бе чела за хора, които преминават през тунели, преди да излязат на светлина и да срещнат хора и роднини, починали в миналото. Но този мъж й бе напълно непознат. Откъде се бе взел той?
Преди да успее да подреди късчетата мозайка, мандалото хлопна и тя изпадна в забрава.
8
Пъхнал ръце в джобовете на гащеризона си от НЮМА, Дърк Пит стоеше сам в центъра на едно огромно сводесто помещение и разглеждаше „Олд Герт“. Опаловите му очи гледаха безизразно подводния апарат, който седеше като счупена играчка върху гладкия под от черна лава. Той се изкачи до люка, влезе вътре и се метна върху полегналата седалка на пилота. След това започна да разучава приборите, вградени в пулта.
Пит бе висок мъж със здрави мускули и широки рамене, тялото му бе изправено и малко мършаво, но това не му пречеше да се движи с лекотата и пъргавината на котка, която се готви за скок. Той излъчваше една пронизваща суровост, която долавяха дори и хората, които не го познаваха, но въпреки това той никога не страдаше от липса на приятели и съюзници в правителството и извън него, които го уважаваха и се възхищаваха от лоялността и интелигентността му. Успехът си той дължеше и на невъзмутимото си чувство за хумор и на безгрижния си характер — черта, която десетки жени бяха намерили много привлекателна — и въпреки че той обожаваше тяхната компания, най-пламенната му любов бе запазена за морето.
Като директор по специалните проекти в НЮМА той прекарваше под водата почти толкова време, колкото и на сушата. Основното му физическо занимание бе водолазният спорт, той рядко прекрачваше прага на гимнастически салон. Отказал пушенето преди години, той небрежно пазеше диета и пиеше малко. Постоянно бе зает, движеше се непрекъснато и през работния си ден извървяваше пеш до пет мили. Най-голямото му удоволствие извън работата му бе да се гмурка в призрачния трюм на потънал кораб.
Отвън се дочуха стъпки, които заехтяха в сводестото помещение под извитите стени. Те се приближаваха към „Олд Герт“ по гладко изсечения в скалата под. Пит се завъртя на стола и видя своя отдавнашен приятел и колега от НЮМА Ал Джордино.
Черната коса на Джордино бе така къдрава, както косата на Пит бе вълниста. Гладкото му лице руменееше под светлината на лампите с натриеви пари на тавана. Устните му бяха извити в обичайната лукава усмивка на Фейгън6. Джордино бе нисък — главата му едва стигаше до рамото на Пит. Тялото му обаче бе стегнато в масивни бицепси и гръден кош, който вървеше пред него като стоманена топка, използвана за събаряне на сгради — черта, която правеше походката му да изглежда още по-решителна и създаваше впечатление, че ако той не спре, просто щеше да премине през каквато и да било ограда или стена, изпречили се на пътя му.
— Е, какво разбра от него? — попита той Пит.
— Британците са направили страхотна машина — отвърна Пит с възхищение, докато излизаше през люка.
Джордино разгледа смачканите сфери и поклати глава.
— Имаха късмет. Още пет минути и щяхме да намерим само трупове.
— Как са те?
— Бързо се възстановяват — отговори Джордино. — Седнали са в камбуза и унищожават запасите ни от храна, като настояват да бъдат върнати на кораба им на повърхността.
— Някой не ги ли е осветлил вече по въпроса?
— Както ти нареди, те са затворени в помещенията на екипажа и всеки, който се приближи на разстояние по-малко от това, на което може да плюе, се прави на глухоням. Представление, което докара нашите гости почти до лудост. Те биха дали левия си бъбрек да разберат кои сме, откъде сме дошли и как сме построили съоръжения, годни за обитаване на такава дълбочина в океана.
Пит погледна отново „Олд Герт“, след което махна с ръка из помещението.
— Толкова години го държахме в тайна, а сега всичко отиде по дяволите — промърмори той, внезапно обзет от гняв.
— Вината не е твоя.
— По-добре да ги бях оставил там да умрат, отколкото да компрометирам нашия проект.
— Кого се опитваш да заблудиш? — засмя се Джордино. — Виждал съм те как вдигаш ранени кученца от улицата и ги караш на ветеринарния. Дори плати сметката, макар че друг ги бе прегазил. Ти си един голям добряк, приятелю мой. Тайната операция да върви по дяволите. Ти щеше да спасиш тези хора дори ако бяха болни от бяс, проказа или черна чума.