— Уловихме сигналите ви за бедствие, макар че бяха извънредно слаби, и се насочихме към вашето място — завърши Джордино.
— След като открихме подводния ви апарат — продължи Пит, — двамата с Ал нямаше как да ви пренесем от вашия съд до нашето превозно средство, тъй като щяхте да бъдете смазани на пихтия от водното налягане. Единствената ни надежда бе да използваме големите манипулатори на „Големият Джон“, за да вкараме линията за кислород във външния ви авариен съединител. За щастие, вашият накрайник и нашият паснаха идеално.
— След това използвахме и двата манипулатора, за да хванем с тях подемните ви куки — на свой ред продължи Джордино, като използваше ръцете си, за да илюстрира думите си, — и пренесохме съда ви в помещението, където държим нашите подводни апарати, като влязохме през шлюзовата камера.
— Спасили сте „Олд Герт“? — попита Планкет, като бързо се оживи.
— Намира се при нашите апарати — каза Джордино.
— Кога можем да се върнем на нашия кораб? — Думите на Салазар прозвучаха по-скоро като искане, отколкото като въпрос.
— Няма да е много скоро, страхувам се — каза Пит.
— Ние трябва да уведомим нашия екипаж на повърхността, че сме живи — запротестира Стейси. — Вие, разбира се, сте влезли във връзка с тях?
Пит и Джордино си размениха напрегнати погледи.
— Когато отивахме да ви спасяваме, минахме покрай един кораб, който бе потънал съвсем скоро на дъното.
— Не, не „Инвизибъл“ — прошепна Стейси невярващо.
— Той бе тежко пострадал като от силна експлозия — отвърна Джордино. — Съмнявам се дали е имало оцелели.
— Когато се спуснахме под вода, наблизо имаше други два кораба — изтъкна Планкет. — Трябва да е бил някой от тях.
— Не знам — призна Пит. — Нещо горе се е случило. Някакво огромно смущение. Нямахме време да го проучим, затова не можем да ви дадем твърд отговор.
— Вие несъмнено сте усетили същата ударна вълна, която повреди нашата подводница?
— Съоръжението ни се намира в една защитена падина встрани от разломната зона, на тридесет километра от мястото, където открихме вас и потъналия кораб. Това, което бе останало от нея, или от която и да е друга ударна вълна, мина над нас. Всичко, което усетихме, бе едно леко раздвижване на водата и завихряне на утаената тиня по дъното. Получи се това, което на сушата наричат виелица.
Стейси погледна Пит истински ядосана.
— Възнамерявате ли да ни държите като затворници?
— Нямах предвид точно тази дума. Но тъй като това наистина е един свръхсекретен проект, трябва да ви помоля да приемете нашето гостоприемство за известно време.
— Какво наричате „за известно време“? — попита бдително Салазар.
Пит хвърли един язвителен поглед на малкия мексиканец.
— По график нямаме излизане на повърхността в близките шестдесет дни.
Настъпи мълчание. Планкет погледна Салазар, Стейси и накрая Пит.
— Хиляди дяволи! — извика той с мъка. — Не можете да ни държите тук два месеца.
— Съпругата ми — изпъшка Салазар. — Ще си помисли, че съм мъртъв.
— Имам дъщеря — каза Стейси в миг сломена.
— Бъдете търпеливи — тихо каза Пит. — Съзнавам, че изглеждам като безсърдечен тиранин, но вашето присъствие ме постави в трудно положение. Когато получим по-ясна представа какво се е случило на повърхността и аз говоря с моите шефове, бихме могли да измислим нещо.
Пит направи пауза, тъй като видя Кийт Харис, сеизмолога на проекта, който бе застанал на вратата и кимна на Пит, че иска да говори с него вън от стаята.
Пит се извини и се приближи до Харис. Веднага видя загрижения израз в очите на сеизмолога.
— Проблем? — лаконично попита той.
Харис заговори през огромната си сива брада, с чийто цвят бе и косата му.
— Това смущение доведе до нарастващ брой трусове в морското дъно. До този момент почти всички са леки и на малка дълбочина и все още не можем реално да ги усетим. Но силата и интензивността им нарастват.
— Какво показват уредите ти?
— Ние седим върху един разсед, който е дяволски нестабилен — продължи Харис, — и е вулканичен. Напрежението на земната кора се освобождава със скорост, каквато никога преди не съм срещал. Страхувам се, че предстои голямо земетресение със степен шест цяло и пет.
— Няма да оцелеем — каза студено Пит. — Една пукнатина в някой от нашите сводове и водното налягане ще сплеска цялата база като грахови зърна под парен чук.