— Ще пристигнеш тъкмо навреме, за да приветстваш адмирала — каза той. — Предай му моите най-добри поздрави.
Джордино не го чу. Гласът на Пит бе заглушен от една скала, която се разби в купола и изпълни помещението с кънтящи оглушителни звуци. След това Пит затръшна люка и изчезна.
Шестимата едри мъжаги, натъпкани вътре, изглеждаха така, сякаш изпълваха всеки един квадратен сантиметър от вътрешността. Те не говореха и избягваха взаимно погледите си. След това с очи, които сякаш следяха футболна топка, хвърлена в игра в последните секунди от мача, те загледаха очаквателно как Джордино се провира като змиорка покрай наблъсканите им едно до друго тела, за да стигне до мястото на водача.
Той бързо включи електрическите двигатели, които придвижваха подводницата по релсите към шлюзовата камера. Набързо прегледа списъка с предстартовите процедури и едва бе програмирал компютъра, когато масивната вътрешна стена се затвори и от леденостуденото море навън започна да влиза вода през специални ограничителни клапани. В момента, когато шлюзовата камера бе запълнена и налягането й изравнено с огромното налягане на водата отвън, компютърът автоматично отвори външната врата. Тогава Джордино премина на ръчно управление, включи тласкачите на максимална мощност и подкара подводницата към вълните високо над тях.
Докато Джордино и неговите пътници бяха в шлюзовата камера, Пит бързо пренасочи вниманието си към извеждането на втората подводница. Той заповяда първо да се качат жените от екипа на НЮМА. След това мълчаливо кимна на Стейси да ги последва.
Тя спря, колебаейки се, до отвора на люка и го стрелна с напрегнат въпросителен поглед. Стоеше напълно неподвижна, сякаш бе зашеметена от това, което ставаше около нея.
— Означава ли това, че ще умреш, тъй като ти взех мястото? — попита тихо тя.
Пит й хвърли една ослепителна усмивка на дързък до безразсъдство човек.
— Бъди готова да се срещнем на чашка ром „Колинс“ при залез-слънце на верандата на хотел „Халекалани“ в Хонолулу.
Тя се опита да каже нещо в отговор, но преди думите й да излязат от устата, човекът от опашката зад нея я побутна доста грубичко и тя влезе в подводницата.
Пит пристъпи към Дейв Лоудън, главния инженер по транспортните средства на проекта. С вълнение, не по-голямо от това на мида, той дръпна нагоре с едната си ръка ципа на коженото си пилотско яке, докато с другата намести очилата си.
— Искаш ли да действам като втори пилот? — попита Лоудън с нисък глас.
— Не, ще я изведеш до повърхността сам — каза Пит. — Аз ще чакам Джордино да се върне.
Лоудън не можа да скрие наскърбеното изражение, което премина по лицето му.
— По-добре да остана с теб.
— Ти имаш красива жена и три деца. Аз съм ерген. Качвай си задника в подводницата и действай бързо.
Пит обърна гръб на Лоудън и отиде до мястото, където стояха Планкет и Салазар.
И в Планкет не се забелязваха признаци на страх. Едрият корабен инженер излъчваше онова задоволство, с което овчарите хвърлят по някой и друг небрежен поглед към стадото си по време на пролетен дъждец.
— Имате ли семейство, докторе?
Планкет поклати леко глава.
— Аз? Как не! Аз съм един стар заклет ерген.
— Така си и мислех.
Салазар нервно триеше една о друга длани. В очите му се четеше страх. Той болезнено съзнаваше безпомощността си и това, че със сигурност ще умре.
— Струва ми се каза, че имаш съпруга? — попита Пит, насочвайки въпроса си към Салазар.
— И син — промърмори той. — Живеят във Веракруз.
— Има място за още един. Побързай и скачай вътре.
— Ще бъда осмият — каза неразбиращо Салазар. — Мислех, че вашите подводници побират само седем.
— Сложих най-едрите мъже в първата подводница и натъпках по-дребните и трите жени във втората. Трябва да е останало достатъчно място, за да може един такъв дребосък като тебе да се промъкне вътре.
Без да благодари, Салазар се покатери в подводницата и Пит затвори капака на люка в петите му. След това Лоудън го заключи херметически отвътре.
След като подводницата се плъзна към шлюзовата камера и вратата се затвори окончателно и безвъзвратно, Планкет потупа Пит по гърба с огромната си мечешка лапа.
— Вие сте храбрец, мистър Пит. Никой не би могъл да изиграе по-добре ролята на господ.