— Съжалявам, че не успях да намеря свободно място за вас.
— Няма значение. За мен е чест да умра в добра компания.
Пит зяпна Планкет с лека изненада в погледа си.
— Някой да е говорил за умиране?
— Е, хайде, човече, аз познавам морето. Не е необходимо човек да е гений по сеизмография, за да знае, че вашата база всеки момент ще се срути върху главите ни.
— Докторе — каза Пит общително по време на един силен трус. — Вярвай ми.
Планкет погледна скептично Пит.
— Да не би да знаеш нещо, което аз не знам?
— Нека просто да кажем, че ще хванем последния товарен влак от „Мочурливи поля“.
Дванадесет минути по-късно ударните вълни заприиждаха в непрекъсната последователност. Тонове скали се срутиха и се понесоха като лавина надолу по склоновете на каньона. Те удариха облите постройки с унищожителна сила.
Накрая очуканите стени на подземната обител имплодираха и милиони литри ледена черна вода нахлуха, пенейки се вътре и пометоха човешкото творение из основи, сякаш то никога не бе съществувало преди.
10
Първата подводница се показа на повърхността в падината между две вълни и подскочи нагоре като кит, преди да цопне по корем в синьо-зеленото море. Водните маси се бяха значително успокоили, небето бе кристалночисто и вълните се надигаха на не повече от метър височина.
Джордино се пресегна бързо към капака на люка, хвана квадратната ръчка и я завъртя. След два оборота тя започна да се върти по-лесно, докато не стигна до крайното си положение. Джордино бутна отвътре капака и го отвори. Вътре в подводницата се изля тънка струйка вода и натъпканите пътници с благодарност си поеха дъх от чистия благоуханен въздух. За някои това бе първото излизане на повърхността от месеци.
Джордино се изкачи нагоре през люка и малката овална кула, която предпазваше отверстието от вълните. Той очакваше да види един празен океан, но когато обходи с поглед хоризонта, устата му зяпна от ужас и смайване.
На по-малко от петдесет метра от тях една джонка, класически китайски кораб от Фуджоу7 се носеше право към показалата се върху повърхността подводница. С правоъгълна палуба, издадена над носа и висока овална кърма, корабът имаше три мачти с квадратни платна от груба тъкан, опънати върху бамбукови пръчки и модерен фок. Нарисуваните на носа очи сякаш се вдигаха нагоре и поглеждаха надолу към Джордино.
В продължение на един кратък миг Джордино не можеше да повярва на невероятността на тази среща. От цялата огромна шир на Тихия океан той се бе показал на повърхността точно на мястото, където да бъди премазан от кораб. Той се наведе в кулата на подводницата и извика вътре:
— Всички навън! Бързо!
Двама от екипажа на джонката забелязаха синьо-зелената подводница, когато тя се издигна на върха на една вълна и започнаха да крещят на техния кормчия да направи пълен десен завой. Но разстоянието между двата съда бе вече твърде намаляло. Носен от свеж бриз, лъщящият корпус от тиково дърво летеше право към хората, които излизаха бързо от подводницата и скачаха във водата.
Джонката се приближаваше все повече и повече, носът й хвърляше пръски вода, а масивният й рул завиваше и се бореше упорито срещу течението. Екипажът й стоеше вцепенен до релинга и зяпаше смаяно подводницата, която неочаквано се бе появила на пътя им. Те тръпнеха от страх при мисълта, че един сблъсък може да сцепи носа на джонката и да я изпрати на дъното.
Изненадата, времето, изминало докато съзрелите подводницата успеят да извикат, закъснението на кормчията, докато разбере и завърти модерното кормило, заместило традиционния румпел — всичко това водеше до един неизбежен сблъсък. Твърде късно тромавият съд започна мъчително бавно да завива.
Сянката на големия издаден напред нос падна върху Джордино, когато той бе сграбчил протегната ръка на последния човек вътре. Той тъкмо го измъкваше, когато носът на джонката се издигна върху една вълна и връхлетя върху кърмата на подводницата. При сблъсъка не се чу никакъв трясък, нито някакъв друг шум, освен тих плясък, последван от клокочещ звук. Подводницата се килна надясно и водата нахлу във вътрешността й през отворения люк.
Тогава по палубите на джонката се разнесоха викове и крясъци, докато екипажът спускаше платната, като ги смъкваше надолу като жалузи. Двигателят на кораба се закашля и забумтя отново, давайки пълен назад, докато от палубата хвърляха спасителни пояси.