— Можете да поговорите отново по-късно, след като си почине.
— Ще се възстанови ли? — тихо попита Стейси.
— Не мога да кажа — избегна прекия отговор Диърфийлд в духа на старата лекарска традиция.
— Какво точно му има?
— Две или повече пукнати ребра, доколкото мога да преценя без рентгенова снимка. Подут глезен — може да е навехнат, може да е счупен. Контузии, изгаряния първа степен. С тези рани мога да се справя. Останалите симптоми не са това, което бих очаквал от човек, преживял корабокрушение.
— За какво говорите? — попита Салазар.
— Треска, артериално хипоналягане — научното наименование за ниско кръвно налягане — силно зачервяване, спазми в стомаха, странни мехури по тялото.
— А причината?
— Не е точно в моята област — с усилие каза Диърфийлд. — Чел съм само няколко статии в медицинските списания. Но смятам, че няма да сгреша, ако кажа, че най-сериозното състояние на Джими е било причинено от излагане на свръхсмъртоносна доза радиация.
Стейси замълча за момент, след което попита:
— Ядрена радиация?
Диърфийлд кимна.
— Иска ми се да греша, но фактите ме подкрепят.
— Вие, разбира се, можете да направите нещо, за да го спасите?
Диърфийлд направи жест из каютата.
— Огледайте се — каза кисело той. — Прилича ли ви това на болница? Аз тръгнах на това пътуване като прост моряк. Медицинският ми комплект съдържа само хапчета и превръзки за оказване на първа помощ. Едва когато наближим сушата, Нокс може да бъде вдигнат с хеликоптер, но дори и тогава се съмнявам, че ще може да бъде спасен с терапевтичните лечения, които съществуват в момента.
— Обесете ги! — извика Нокс, като сепна всички. Очите му внезапно се отвориха и погледът му премина през хората в каютата, насочен към някакъв неизвестен образ отвъд преградната стена. — Обесете гадните убийци!
Те го зяпнаха смаяни. Салазар бе потресен. Стейси и Диърфийлд се втурнаха към леглото, за да успокоят Нокс, докато той немощно се опитваше да се изправи.
— Обесете копелетата! — повтори Нокс с отмъстителен тон. Гласът му звучеше така, сякаш произнасяше проклятие. — Те отново ще убиват. Обесете ги!
Но преди Диърфийлд да успее да му инжектира успокоително, Нокс се вдърви, очите му блеснаха за момент, след което се покриха със смътна пелена. Той падна назад с тежка и дълбока въздишка и престана да се движи.
Диърфийлд бързо приложи сърдечен масаж, но се опасяваше, че Нокс бе твърде изтощен от острата форма на лъчевата болест, за да дойде обратно в съзнание. Той продължи, докато се задъха от умора и по него започнаха да се стичат струйки пот от влажната атмосфера. Накрая той призна унило, че е направил всичко, което неговите ограничени възможности му позволяваха. И чудо да станеше, не можеше да върне обратно Джими Нокс.
— Съжалявам — прошепна той, докато се мъчеше да си поеме дъх.
Изпаднали като в хипнотичен транс, Стейси и Салазар бавно излязоха от каютата. Салазар запази мълчание, докато Стейси тихо заплака. След няколко мига тя избърса с ръка очите си и се стегна.
— Той видя нещо — прошепна тя.
Салазар я погледна.
— Какво е видял?
— Той разбра. По някакъв непонятен начин той разбра. — Тя се обърна и погледна през отворената врата към смълчаната фигура на койката. — Малко преди края Джими успя да види кой стои зад опустошителното бедствие и ужасната гибел на толкова много хора.
11
Още при вида на фигурата му, толкова тънка и стройна, че можеше да мине почти за мършава, човек можеше да познае, че мъжът насреща му бе маниак на тема физически упражнения и хранителни диети. Той бе нисък, с издадена напред брадичка и гръден кош като на боен петел и бе спретнато облечен в светлосиня риза за голф с отговарящи по цвят панталони. Върху късо подстриганата си червеникава коса той носеше сламена шапка, която бе нахлузил до ушите си, за да не я отнесе вятърът. Той имаше прецизно оформена къса червена брадичка а ла Ван Дайк, която завършваше с толкова остър връх, че човек би се заклел, че той можеше да промуши с нея някого, ако се наведеше внезапно с нея напред.
Той се понесе нагоре по мостчето на джонката, забол в устата си огромна пура, която пръскаше искри от бриза. Движеше се величествено, сякаш бе кралска особа, която дава прием. Ако се раздаваха награди за стилно поведение при драматични излизания на сцената, адмирал Джеймс Сандекър, директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания НЮМА, щеше да спечели с лекота всичките.