Лицето му бе напрегнато от печалните новини, които бе получил от Джордино по време на полета си. Веднага щом кракът му стъпи на палубата на „Шанхай Шели“, той вдигна ръка към пилота на хидроплана, който му махна в отговор, че е разбрал съобщението. Хидропланът се обърна срещу вятъра и заподскача напред върху гребените на вълните, докато не се издигна във въздуха, след което с изящен вираж започна да набира височина в югоизточна посока към Хавайските острови.
Джордино и Мърфи пристъпиха напред. Сандекър фокусира погледа си върху собственика на джонката.
— Здравей, Оуен. Никога не съм очаквал да те срещна тук.
Мърфи се усмихна и се ръкува.
— И аз също, Джим. Добре дошъл на борда. Радвам се да те видя. — Той направи пауза и посочи към екипа на НЮМА, които стояха с мрачни физиономии около тях на откритата палуба. — Сега може би някой ще ми каже какво беше това представление вчера, което святкаше и трещеше на хоризонта и откъде изскачат всички тия хора в средата на океана.
Сандекър не отговори директно. Той огледа палубата и спуснатите платна.
— Каква е тази твоя придобивка?
— Построиха я по моя поръчка в Шанхай. Екипажът ми и аз отплавахме за Хонолулу, откъдето сега сме на път за Сан Диего. Там възнамерявам да я установя на док.
— Вие се познавате? — попита накрая Джордино.
Сандекър кимна.
— Този стар пират и аз заедно следвахме в Анаполис. Само че Оуен излезе по-хитър. Той напусна флота и основа една фирма за електроника. Сега той има повече пари от финансовото министерство на Съединените щати.
Мърфи се усмихна:
— Де да беше така.
Сандекър внезапно стана сериозен.
— Какви са новините от базата, след като ми докладвахте по радиото? — попита той Джордино.
— Страхуваме се, че е разрушена — тихо отвърна Джордино. — Опитахме се да се свържем с нея посредством подводния телефон на оцелялата подводница, но не получихме отговор. Кийт Харис смята, че главната ударна вълна трябва да е помела базата малко след като я напуснахме. Както докладвах, в двете подводници нямаше достатъчно място за всички. Пит и един британски океанолог останаха долу доброволно.
— Какво се прави за тяхното спасяване? — поиска да узнае Сандекър.
Изражението на Джордино видимо посърна, сякаш всички чувства го бяха напуснали.
— Озовахме се в безизходица.
Лицето на Сандекър придоби студен израз.
— Вие сте се провалили, мистър. Подведохте ме да повярвам, че се връщате долу с втората подводница.
— Това беше преди Лоудън да се появи на повърхността с изгорял акумулатор! — възнегодува в отговор Джордино. — След като първата подводница потъна, а втората излезе извън строя, ние се оказахме с вързани ръце.
Изражението на Сандекър омекна. Студенината се стопи, очите му се изпълниха с мъка. Той осъзна, че Джордино бе упорито преследван от лош късмет. Дори самата мисъл, че дребничкият италианец не бе опитал всичко възможно, бе погрешна и той съжали за това. Очевидната гибел на Пит покруси и него.
За адмирала Пит бе синът, който той никога не бе имал. Ако съдбата му отпуснеше още тридесет и шест часа, той щеше да вдигне по тревога цяла армия от специално обучени хора и секретни оръжия, за чието съществуване американската общественост нямаше и най-бегла представа. Сандекър разполагаше с голяма власт в столицата. Той не бе пристигнал тук, за да отговори на обява за търсене на помощ във „Вашингтон Поуст“.
— Има ли някаква възможност акумулаторът да се ремонтира? — попита той.
Джордино кимна встрани към подводницата, която се люшкаше по вълните на двадесет метра от тях, вързана с въже към кърмата на „Шанхай Шели“.
— Лоудън работи като бесен. Опитва се да го стегне набързо, но не е оптимистично настроен.
— Ако има някой виновен, то това съм аз — каза мрачно Мърфи.
— Пит може все още да е жив — каза Джордино, без да обръща внимание на Мърфи. — Той не е от тези, които лесно загиват.
— Да. — Сандекър направи пауза, след това продължи с почти отсъстващ тон: — Той много пъти е доказвал това в миналото.
Джордино погледна адмирала с искрящи очи.
— Ако можем да докараме друга подводница тук при нас…
— „Дийп Куест“ може да се спуска до десет хиляди метра — каза Сандекър, като възвърна самообладанието си. — Тя се намира в нашите докове в пристанището на Лос Анджелис. Мога да се разпоредя да я натоварят на един „С-5“ от военновъздушните сили и да я докарат тук до залез-слънце.