— Не знаех, че един „С-5“ може да каца върху вода — прекъсна го Мърфи.
— Не може — категорично каза Сандекър. — „Дийп Куест“, с общо тегло дванадесет тона, ще бъде хвърлена от товарните врати. — Той погледна часовника си. — Предполагам след около осем часа.
— Вие смятате да спуснете с парашут от самолет една дванадесеттонна подводница?
— Защо не, по дяволите? Иначе ще ни трябва цяла седмица, за да я докараме тук с кораб.
Джордино се загледа замислено в палубата.
— Щяхме да избегнем куп проблеми, ако зад гърба си имахме един поддържащ кораб с подводно и спасително оборудване.
— „Саундър“ е най-близкият до нас океански научноизследователски кораб, който отговаря на тези условия. В момента той извършва сонарно картографиране на океанското дъно южно от Алеутските острови. Ще наредя на капитана му да прекъсне мисията си и да тръгне към нас с колкото се може по-голяма скорост.
— С какво мога и аз да помогна? — попита Мърфи. — След като потопих подводницата ви, най-малкото, което мога да направя, е да предложа услугите на моя кораб и екипаж.
Джордино се усмихна вътрешно, когато Сандекър вдигна ръце и сграбчи раменете на Мърфи. Хващане на „канарче“, наричаше го Пит. От нищо неподозиращия субект Сандекър не искаше просто услуга, той караше жертвите си да се чувстват така, сякаш получаваха светото си кръщение.
— Оуен — каза адмиралът със своя най-почтителен тон, — НЮМА ще ти бъде много задължена, ако можем да използваме твоята джонка като флагмански кораб на флота.
Оуен Мърфи не бе вчерашен и усети, че му готвят капан.
— Какъв флот? — попита той, като се преструваше, че не разбира нищо.
— Ами половината от военноморския флот на Съединените щати се е насочил към нас — отвърна Сандекър, сякаш секретният инструктаж, който той бе получил от Реймънд Джордън, бе публична тайна. — Не бих се изненадал, ако в този момент една от техните атомни подводници кръстосва дълбините под нашия кораб.
Това бе, размишляваше Мърфи, най-откаченото нещо, което някога бе чувал през живота си. Никой обаче на борда на „Шанхай Шели“, с изключение на самия адмирал, нямаше и най-бегла представа колко пророчески бяха думите му, нито някой знаеше, че спасителната акция щеше да се окаже само прелюдия към главното действие.
На двадесет километра разстояние от тях ударната подводница „Тъксън“ се движеше на четиристотин метра под повърхността на водата и се приближаваше към местоположението на джонката. Тя бе подранила. Нейният капитан, флотски командир Боу Мортън, я бе подкарал с пълна скорост, след като получи заповед в Пърл Харбър да достигне с максимална бързина до района на експлозията. След като пристигнеше, той трябваше да проведе изследвания за подводно радиационно замърсяване и да събере всички плаващи отломки, които могат безопасно да бъдат прибрани на борда.
Небрежно облегнат на една преградна стена, Мортън полюшваше в ръката си една празна чашка за кафе и наблюдаваше лейтенант командир Сам Хаузър от флотската лаборатория за радиационна защита. Флотският учен не обръщаше внимание на присъствието на Мортън. Той бе изцяло съсредоточил вниманието си върху своите радиохимични прибори и изчисляваше интензитетите на бета и гама-излъчванията, получавани от сондите, които подводницата влачеше след себе си.
— Превърнахме ли се вече в светещи фенери? — попита саркастично Мортън.
— Радиоактивността е твърде неравномерно разпределена — отвърна Хаузър, — но е доста под максимално допустимите стойности на облъчване. Най-голямата концентрация е на повърхността.
— Детонация на повърхността?
— Да, от кораб, не от подводница. По-голямата част от замърсяването се е разнесло по въздуха.
— Има ли опасност за онази китайска джонка на север от нас?
Хаузър поклати глава.
— Вятърът е духал от тях към мястото на взрива, а и те са били твърде далеч, така че едва ли са получили нещо повече от една съвсем лека доза.
— А сега, когато плават през района на детонацията? — упорстваше Мортън.
— Поради силните ветрове и бурното вълнение по време и непосредствено след експлозията — започна търпеливо да обяснява Хаузър, — най-опасната радиация се е разнесла из атмосферата на голямо разстояние в източна посока. Там, където са, радиацията трябва да е в безопасни граници.