— Бих желал да не използвате думата „кончина“.
Планкет пъхна ръка в един джоб на големия си вълнен пуловер и извади едно плоско шише.
— Останали са само около четири глътки, но те трябва да ни повдигнат духа за известно време.
В момента, в който Пит пое предложеното му шише, един приглушен тътен разтърси големия верижен съд. Скреперната кофа заскърца в един масивен камък и се опита да го отмести. Далеч над безопасната си граница на претоварване, машината се мъчеше да вдигне отломката, като издаваше силен вой. Подобно на олимпийски щангист, напънал мускули до скъсване в стремежа си да грабне златния медал, кофата повдигна масивния си товар над морското дъно и го стовари върху растящата купчина покрай канала.
Външните прожектори не можеха да пробият през облаците от тиня и мониторите вътре в командната кабина показваха само непрекъснато преливащи се жълти и сиви цветове. С помощта на компютъра обаче те получаваха върху дисплея му триизмерно сонарно изображение, което показваше дълбочината на изкопа.
Бяха изтекли пълни пет часа, откакто Пит бе започнал изкопната работа. Накрая обработеното по компютърен път изображение показа един тесен, но достатъчно чист коридор, който се издигаше нагоре към повърхността на морското дъно.
— Ще поодраскаме малко боята на предната броня, но смятам, че ще можем да се промъкнем — уверено каза Пит.
Лицето на Планкет грейна.
— Дайте газ до дупка, мистър Пит. До смърт се отегчих да гледам тази гадна тиня.
Главата на Пит се наклони леко и той мигна с едното си зелено око.
— Както желаете, мистър Планкет. — Той пое ръчното управление от компютъра и потри ръце като пианист, който се кани да свири. — Стискайте палци веригите да захапят здраво тинестото дъно, иначе ще трябва да се установим тук за постоянно.
Той леко премести лоста за газта напред. Широките гъсенични вериги от двете страни на „Големият Джон“ започнаха да се движат, като разбъркваха меката тиня. След малко те се завъртяха по-бързо, когато Пит увеличи газта.
Постепенно започнаха да се придвижват напред. След малко едната верига стъпи върху пласт от малки камъни и получи здраво сцепление, което наклони гигантската геоложка машина към отсрещната страна на канала. Пит се помъчи да коригира положението, но стената поддаде и едната страна на подводния съд бе залята с поток от тиня.
Той натисна лоста за газта до крайно предно положение, след това го дръпна назад, докато включваше на заден ход, след което отново даде пълен напред. „Големият Джон“ се люшкаше напред-назад. Компактният атомен реактор имаше нужната мощност, но веригите не можеха да намерят твърда опора. От шарнирните шипове на гъсеничните вериги захвърчаха камъни и тиня, докато те се врязваха в гъстата лепкава глина.
Въпреки това ДСГП остана заседнал в тесния си капан.
— Може би ще е добре да спрем и да изгребем калта — каза Планкет, станал напълно сериозен. — Или което е още по-добре, да седнем спокойно и да разгледаме положението.
Пит отдели няколко секунди, за да хвърли на британеца един пронизващ, леденостуден поглед. Планкет можеше да се закълне, че очите на Пит изгориха доста голям брой от мозъчните му клетки.
— Много от колегите ми и аз работихме дълго и упорито, за да построим първата дълбоководна база — каза той с тон, който граничеше със сатанински. — И някой някъде носи отговорност за нейното унищожение. Този някой стои също така и зад загубата на вашата подводница, поддържащия ви кораб и екипажа. Ето какво е положението. Сега, що се отнася до мен, аз смятам да се измъкна от тази лепкава гадост, ако ще дори да скапя тази машина, да стигна цял-целеничък до повърхността, да намеря негодниците, които стоят зад тази трагедия и да им натикам зъбите в гърлото.
След това той се обърна и пусна веригите бясно да се въртят през обграждащите ги скални късове и тиня. С тромаво поклащане огромната машина заби надолу в дъното, след което се придвижи на метър напред, след това на два.
Планкет седеше неподвижен като пън, уплашен донемайкъде, но същевременно изпълнен с непоколебима увереност. О, боже, мислеше си той, тоя тип като нищо ще успее!
13
На осем хиляди километра разстояние от „Големият Джон“, дълбоко в една шахта изсечена във вулканична скала, група миньори отстъпиха встрани, за да позволят на двама мъже да се приближат и надзърнат през един пробит отвор в бетонна стена. От отвора се носеше отвратителна воня, която всяваше в двадесетчленния земекопен екип страх от неизвестното.