Выбрать главу

Манкузо седна встрани и докато чакаше, запали една къса извита лула. На четиридесет и две, той все още бе запазил стройното, с дълги крайници тяло на баскетболен играч. Дългата му кестенява коса се спускаше надолу по врата му на мазни кичури, които плачеха за баня, а мекото му кръгло лице от немски тип подхождаше повече на счетоводител, отколкото на инженер, който се рови под земята. В сините му очи се забелязваше замечтаност, която като че ли никога не придобиваше ясни очертания. Въпреки това те попиваха всичко, което виждаха, и го запечатваха в съзнанието му.

Завършил колорадския минно-геоложки институт, той бе прекарал първите си години в скитосване по света, обикаляйки геологопроучвателни рудници, както и рудници в редовна експлоатация, в търсене на скъпоценни камъни — опали в Австралия, смарагди в Колумбия и рубини в Танзания — с променлив успех. Три години той прекара на северния японски остров Хокайдо в безплодно дирене на най-редкия от редките — червения пайнит.

Малко преди да навърши тридесет, той бе ухажван и вербуван от едно почти неизвестно разузнавателно ведомство във Вашингтон и бе назначен за специален агент. Първата му задача бе да търси златото на Ямашита като част от екипа на филипинските служби за сигурност.

Изкопните работи бяха извършени в най-строга секретност. Нито едно златно кюлче или скъпоценен камък нямаше да бъдат върнати на предишните им собственици. Цялото открито съкровище трябваше да бъде задържано от филипинското правителство, за да облекчи бремето от големите външни дългове и съживи западналата икономика, разсипана от неизчислимите финансови злоупотреби на режима на Маркос.

Неговият колега Акоста също бе работил като минен инженер, преди да отиде в службите за сигурност. Той бе висок за филипинец и очите му подсказваха за високия процент китайска кръв, която течеше в жилите му.

— Значи слуховете са верни — каза Акоста.

Манкузо вдигна очи.

— Моля?

— Японците са принудили съюзническите военнопленници да прокопаят тези тунели, след което са ги погребали живи, за да не могат никога да разкрият тяхното местоположение.

— Така изглежда. Ще узнаем всичко, щом влезем вътре.

Акоста вдигна каската си и избърса с ръкав челото си.

— Дядо ми бе в Петдесет и седми филипински разузнавателен отряд. Той бе пленен и хвърлен в испанския затвор във Форт Сантяго. Никога не излезе оттам. Над две хиляди военнопленници са умрели от глад или от задушаване. Точният им брой никога не стана известен.

Манкузо кимна с усилие.

— Сегашните поколения не могат да си представят дивото варварство, което опетни тихоокеанския военен театър. — Той дръпна от лулата си и изпусна облаче син дим, преди да продължи. — Ужасната статистика гласи, че петдесет и седем процента са умрелите съюзнически войници в японските концентрационни лагери, срещу само един процент от онези, пленени от немците.

— Странно защо японците не са се върнали и опитали с всички средства да заграбят съкровището — каза Акоста.

— Разни групи, които се представяха за строителни компании, наистина се опитаха да получат договори за следвоенно строителство, за да могат тайно да копаят за златото, но след като Фердинанд Маркос научи за съкровището, той затръшна вратата под носа им и започна сам да го търси.

— И откри известна част — добави Акоста — на стойност може би тридесет милиарда щатски долара, които той изнесе тайно от страната, преди да го свалят.

— Плюс това, което открадна от твоите сънародници.

Акоста се изплю с отвращение на пода.

— Той и жена му бяха болни от алчност. Ще ни трябват сто години, за да се оправим след тяхното управление.

Ръководителят на групата миньори махна с ръка към тях.

— Сега вече трябва да може да се проврете — каза той.

— Давай. — Акоста кимна към Манкузо. — Първо ти.

Вонята бе отвратителна и на тях им прилоша. Манкузо върза една пъстра носна кърпа около долната част на лицето си и като усукваше тяло, успя да се провре през тясната цепнатина в стената на тунела. Той чу как нещо тихо изпука, след което последва звук от цамбуркане, когато ботушите му срещнаха малка локвичка. След като премина през отвора, той почака малко и чу как от пукнатините в извития таван капеше вода. След това отново запали фенерчето си и насочи голия му лъч надолу.

Той бе стъпил върху една протегната костелива ръка и я бе счупил. Тя бе свързана с един скелет, облечен в плесенясали останки на униформа и покрит с мръсотия. Чифт инкрустирани лични табелки лежаха от едната страна на черепа и малката верижка все още бе увита около врата.