Манкузо коленичи и взе една от табелките под светлината на фенерчето си. Той започна да трие с палец и показалец мръсотията, докато накрая успя да различи името: Уилям А. Милър.
Имаше и армейски сериен номер, но Манкузо пусна табелката на земята. След като уведомеше своя началник за откритието си, в Корегидор щеше да бъде пратен един екип за регистриране на загиналите във войната и Уилям А. Милър и неговите отдавна починали другари щяха да бъдат върнати в домовете им и погребани с почести петдесет години след гибелта им.
Манкузо се обърна и описа с фенерчето пълен кръг. Дотам, докъдето стигаше лъчът, тунелът бе покрит със скелети, някои пръснати, някои натрупани на купчини. Той разгледа още няколко идентификационни табелки, преди Акоста да влезе с малко фенерче на една връв.
— Пресвета майчице Исуса — изохка той, когато видя зловещите останки. — Една армия от мъртъвци.
— Съюзническа армия — каза Манкузо, — американци, филипинци, дори няколко британци и австралийци. Изглежда, че японците са докарали в Манила пленници от други райони на войната, за да ги използват за робски труд.
— Само господ знае колко са страдали — промърмори Акоста. Лицето му почервеня от гняв и в гърлото му се покачи жлъчен сок. Той сключи пръсти около кръста, който висеше на врата му. — Как са били убити?
— Няма следи от огнестрелни рани. Те трябва да са се задушили, след като са били погребани живи вътре.
— Онези, които са издали заповедта за тази масова екзекуция, трябва да платят.
— Те вероятно са мъртви, убити при клането около Манила от армията на Макартър. А ако са все още живи, дирите им са безвъзвратно загубени. Съюзниците в Тихия океан им простиха твърде бързо. Издирването на онези, които носеха отговорност за жестокостите, не продължи дълго, както например направиха евреите с нацистите. Ако не са били открити и обесени досега, те никога няма да бъдат.
— Те все пак трябва да платят — повтори Акоста. Гневът му премина в безсилна омраза.
— Не си губи времето в мисли за отмъщение — каза Манкузо. — Нашата задача е да намерим златото.
Той се отправи към първия от една дълга редица камиони, които стояха паркирани сред мъртвите. Гумите му бяха сплескани и горната част на брезента над каросерията бе изгнила от постоянно капещата върху него вода. Той свали рязко задния капак и светна с фенерчето вътре. С изключение на няколко счупени дъски от щайги каросерията бе празна.
Манкузо усети как едно лошо предчувствие се загнезди в стомаха му. Той се втурна към следващия камион, като внимателно избягваше мъртвите. Ботушите му шляпаха в покритата с мръсотия вода. Потта от влажния въздух изстина по тялото му. Трябваше да положи големи усилия на волята си, за да продължи. Вътре в себе си сега той чувстваше как го обзема страх от това, което можеше да не намери.
Вторият камион бе празен, както и следващите шест. На двеста метра вътре в тунела пътят бе препречен от едно срутване, което опитните му очи на миньор разпознаха, че е било причинено от взривни вещества. Шокиращото тук обаче, бе наличието на една малка каравана, чиято модерна алуминиева конструкция не пасваше на епохата на четиридесетте. По страните й нямаше никакви отличителни знаци, но Манкузо забеляза маркировката на производителя върху гумите.
Той се покачи по металната стълбичка и застана в преддверието, като шареше с лъча на фенерчето си из вътрешността му. Караваната бе обзаведена като онзи тип офиси, които често можеха да се видят по строителните площадки.
Акоста се приближи, следван от четирима от хората си, които развиваха кабела до големия прожектор. Той отстъпи назад и освети цялата каравана в ярко сияние.
— Откъде, по дяволите, се е взело това тук? — попита смаяно Акоста.
— Вкарай прожектора вътре — каза Манкузо. Най-лошите му страхове се бяха сбъднали.
На по-ярката светлина те видяха, че караваната бе почистена. Бюрата бяха подредени, кошчетата изпразнени, никъде не се забелязваха пепелници. Единственият признак, че тук е имало някой, бе една предпазна каска, закачена на кука и една голяма черна дъска, която висеше на стената. Манкузо разгледа подредените колонки, изписани върху нея. Числата бяха арабски, докато думите над тях бяха написани със символите катакана.