— Осведомихте ли вашите хора?
— Да.
Джордън погледна Мийкър в очите.
— Уверен ли си в заключенията си?
— Няма нито капка съмнение — отвърна категорично Мийкър.
— Солидни ли са доказателствата?
— Да.
— Знаеш, че ще поемеш своята част от отговорността, ако се провалиш.
— Веднага щом свърша с доклада, ще се прибера вкъщи и ще заспя като младенец… е, почти.
Джордън се отпусна и седна в един стол до масата. Сетне вдигна очаквателно поглед към Мийкър.
— Окей, какво откри?
Мийкър извади една папка с кожена подвързия от един дълбок вътрешен джоб на палтото си и я постави на масата.
Джордън се усмихна.
— Виждам, че нямаш доверие в куфарчетата.
— Предпочитам ръцете ми да са свободни — каза Мийкър, като сви рамене.
Той отвори папката и подреди пет фотоснимки върху масата. Първите три показваха корабите на повърхността с невероятно големи подробности.
— Ето, тук виждате норвежкия товаро-пътнически лайнер да обикаля дрейфуващия японски автотранспортен кораб. На дванадесет километра от тях британският изследователски кораб в момента спуска една подводница в морето.
— Това е снимката преди — каза Джордън.
Мийкър кимна.
— Следващите две са от „Скай Кинг“, направени след експлозията и разкриват два разбити корпуса на дъното. Третият се е разпаднал. С изключение на няколко разпръснати отломки от двигателя от него практически не е останало нищо друго.
— Кой е бил той? — попита бавно Джордън, сякаш очакваше отговора.
— Идентифицирахме с положителност двата съда, които са потънали цели. — Мийкър направи пауза, като извърна глава от снимките и погледна Джордън в очите, за да подчертае отговора си. — Корабът, който е превозвал бомбата, е бил японският автотранспортьор.
Джордън въздъхна и се облегна назад.
— Не идва като кой знае какъв голям шок новината, че японците притежават бомбата. Те от години имат технологията за това.
— Те се издадоха, когато построиха реактор размножител с бързи неутрони за течни метали. При делене с бързи неутрони реакторът създава повече плутониево гориво, отколкото изгаря. Първата стъпка към производството на ядрено оръжие.
— Добре си си научил урока — каза Джордън.
— Трябва да знам какво да търся.
— Нещо като фабрика за производство на ядрени оръжия, чието откриване все още ни се изплъзва — язвително каза Джордън.
Мийкър го изгледа без да мигне, след което се усмихна.
— Вашето наземно разузнаване също не разполага с никакви следи, които да сочат къде ги произвеждат.
— Вярно — призна Джордън. — Японците са извършили това под едно невероятно прикритие. Имам чувството, че ръководителите на тяхното правителство са също в неведение.
— Ако производствените им съоръжения бяха над земята, нашите нови шпионски спътници щяха да ги открият.
— Странно, че няма райони с необичайна радиоактивност.
— Не сме засекли нищо извън техните енергийни реактори и едно находище за ядрени отпадъци близо до един крайбрежен град, наречен Рокота.
— Виждал съм докладите — каза Джордън. — Японците прокараха една шахта на дълбочина четири хиляди метра, за да изхвърлят отпадъците си. Възможно ли е да сме пропуснали нещо?
Мийкър поклати отрицателно глава.
— Трябваше поне да открием признаци за голямо строителство или съответното движение на строителната техника към и от района.
— По дяволите! — с рязък тон каза Джордън. — Японците свободно си плават из океаните с ядрени бомби, предназначени за пристанищата на Съединените щати, докато ние седим със скръстени ръце, без да знаем мястото, където са произведени, тяхното крайно местоназначение или плана за цялата операция.
— Вие казахте „бомби“ в множествено число? — попита Мийкър.
— Показанията на сеизмографския център в Колорадо сочат, че е имало втора детонация на една милисекунда от първата.
— Колко жалко, че не успяхте да проведете една мащабна операция, за да намерите отговора преди десет години.
— С какви пари? — изсумтя Джордън. — Последната администрация продъни бюджетните сметки, които финансираха събирането на разузнавателна информация. Всичко, от което политиците се интересуват, е Русия и Близкият изток. Последните хора, които Държавният департамент би ни позволил да разследваме, са нашите приятелчета от Япония. Всичкото, което ни е позволено да държим там, са двама пенсионирани агенти, чийто договори трябваше да продължим. Израел е другата държава, за която няма ограничения. Не можеш да си представиш колко пъти ни бе заповядано да се правим, че нищо не сме видели, когато Мосад хвърляха прах в очите на международната общественост, за което после обвиняваха арабите.