— Президентът ще трябва да ви даде неограничени пълномощия, когато го запознаете със сериозността на положението.
— Ще разбера това веднага щом му докладвам утре сутринта. — Гладката, излъскана маска на Джордън се бе мъничко пропукала и гласът му стана леденостуден. — Каквито и ходове да предприемем по въпроса, ние ще бъдем догонващите. Това, което ме плаши и ме изпълва с ужас, е, че вече е твърде късно да пресечем заговора, след като е набрал инерция.
През вратата се чу шум от гласове. Пиесата бе свършила и публиката се стичаше към фоайето.
Джордън се изправи на крака.
— Ще трябва да прекратя срещата и да се мерна за малко пред хората, иначе жена ми няма да ми продума по целия път до вкъщи. Благодаря, че ме осведоми за откритието на твоята птичка.
— Има и още едно нещо — каза Мийкър. Той извади една нова снимка от папката и я вдигна към светлината.
Джордън се взря в обекта в центъра на снимката.
— Прилича на някакъв вид голям селскостопански трактор. Кое е същественото?
— Това, което виждате, е неизвестно дълбоководно транспортно средство, което се движи по морското дъно на пет хиляди метра под повърхността на не повече от двадесет километра от района на експлозията. Знаете ли чия собственост е то и какво прави там?
— Да… — бавно каза Джордън. — Не знаех, но сега вече знам. Благодаря ти, Къртис.
Джордън се обърна, оставяйки един напълно объркан Мийкър, отвори вратата и се стопи в тълпата, която напускаше театъра.
15
Верен на обещанието си, Пит изкара измъчения ДСГП от смъртната хватка на тинестото дъно. Стоманените вериги заскърцаха остро, когато стъпиха върху вулканичните късове, смилайки ги с тежестта си. Започнаха бавно да се придвижват, сантиметър по сантиметър напред. С мъчителна мудност огромното превозно средство изпълзя до повърхността на морското дъно, отърси се от камъните и тинята, които се повлякоха след него като огромна мътна река и стъпи върху голия терен.
— Излязохме — извика възторжено Планкет. — Страхотна работа!
— Страхотна работа — имитира го Пит. Той включи компютърното управление и изведе последователно географски изображения на монитора. — Цяло чудо е, че се измъкнахме без механична повреда или пробив в системите за херметичност.
— Скъпи мой друже, вярата ми в теб е толкова дълбока, колкото морето… ъ-ъ-ъ, под което се намираме. И за миг не се усъмних в силата на твоя дух.
Пит му спести един любопитен поглед.
— Щом толкова лесно можеш да бъдеш измамен, аз имам един мост в Ню Йорк, на който бих искал да те поканя.
— Това пък какво означава?
— Играеш ли бридж10?
— Да, много съм добър. Спечелил съм доста турнири. А ти?
— Винаги мога да те закопая на „Олд Мейд“11.
Като се вземеше предвид положението, в което те се намираха, можеше да се каже, че разговорът, който Пит и Планкет водеха помежду си, бе най-малкото странен. Но те бяха мъже, потопили се в естествената си среда и вътре в себе си пределно ясно съзнаваха опасността да останат за вечни времена в плен на тъмната бездна.
— Сега, след като избегнахме земното свличане, какъв е планът? — попита Планкет със същото спокойствие, с което би помолил за втора чаша чай.
— Планът е да отидем горе — отвърна Пит, като посочи към покрива.
— Тъй като този великолепен стар трактор няма никаква плаваемост, а ние имаме над пет километра океан над главите си, как очакваш да постигнеш невъзможното?
Пит се ухили.
— Просто се облегни назад и се наслаждавай на морския пейзаж. Ще се отправим на малко пътешествие през планините.
— Добре дошли на борда, адмирале.
Изпънат като струна, командир Мортън отдаде чест и протегна ръка, но поздравът му бе чисто официален. Той не бе доволен и не направи лицемерен опит да го прикрие.
10
Непреводима игра на думи — на англ. bridge означава както „мост“, така и „бридж“, игра на карти. — Б.пр.