— Мога ли да попитам кои са тези хора в „Големият Джон“, както му викате вие, и как така се е получило, че те пътешестват по дъното на Тихия океан?
Сандекър махна небрежно с ръка.
— Съжалявам, командире, секретен проект. — Той върна вниманието си обратно към Де Лука. — Казваш, че се движат.
— Да, сър. — Де Лука натисна последователно няколко бутона и дисплеят, скрит в масата, разкри част от морското дъно в триизмерна холография. На хората, скупчени около масата, им се струваше, че гледат от върха на един аквариум надолу към Големия каньон, потопен на дъното му. Подробностите на изображението бяха увеличени посредством най-съвременно компютърно и сонарно картографиране, което показваше морското дъно в приглушени цветове с преобладаващи нюанси на синьо и зелено.
Разломната зона Мендосино караше известната туристическа забележителност в северна Аризона да изглежда като малко джудже в сравнение с нейните стръмни склонове, високи средно около три хиляди метра. Неравните ръбове на тази огромна пукнатина в подводната повърхност на планетата бяха назъбени от стотици хребети, които й даваха вид на огромна резка през низ от пясъчни хълмчета.
— Последната дума на технологията за подводно наблюдение — представи гордо Мортън. — „Тъксън“ бе първата подводница, на която я инсталираха.
— С кодово име „Грейт Карнак“ — каза с чувство на превъзходство Сандекър. — Всичко знае, всичко вижда. Нашите инженери от НЮМА помогнаха при разработването й.
Навъсеното и необичайно зачервено лице на Мортън придоби определено жалко изражение при това поражение в надпреварата кой да ръководи. Но той се овладя и отговори както подобава:
— Лейтенант, покажете на адмирала играчката му в действие.
Де Лука взе една къса показалка с формата на жезъл и прокара един светлинен лъч по дисплея.
— Вашето подводно превозно средство се появи в тази точка в един малък каньон в непосредствена близост до главната разломна зона и сега се движи в зигзаг нагоре по склона към ръба на разлома.
Джордино се загледа мрачно в изравнения участък, където някога бе разположена базата на геоложкия проект.
— Нищо не е останало от „Мочурливи поля“ — каза тъжно той.
— Тя не бе построена, за да бъде вечна — утеши го Сандекър. — Резултатите компенсираха неколкократно загубата.
Без да чака подкана, Де Лука увеличи изображението, докато всички видяха размазания образ на подводния съд, който се катереше с мъка нагоре по един стръмен склон.
— Това е най-ясното изображение, което мога да постигна.
— Идеално е — похвали го Сандекър.
Като гледаха малкото петънце на фона на необятната пустош, никой от тях не можеше да повярва, че вътре в него имаше двама живи човека, които все още дишаха. Движещото се изображение изглеждаше толкова истинско, че те едва издържаха да не посегнат с ръка и да го докоснат.
Мислите им бяха най-различни. Де Лука си представяше, че е космонавт, който наблюдава отвисоко живота на чужда планета, докато на Мортън гледката му напомняше камион по магистрала, който той следи от самолет, летящ на тридесет хиляди фута. Сандекър и Джордино виждаха в съзнанието си как техните приятели се борят срещу една враждебна среда, за да запазят живота си.
— Не можете ли да ги спасите с вашата подводница? — попита Мортън.
Джордино стисна перилото около масата с дисплея, докато кокалчетата му побеляха.
— Можем да се срещнем, но нито един от съдовете не разполага с шлюзова камера, за да ги прехвърлим от едната на другата под тонове водно налягане. Ако те направят опит да напуснат „Големият Джон“ на тази дълбочина, те ще бъдат сплескани като пита.
— Ами ако ги издърпаме до повърхността с кабел?
— Не съм чувал за кораб, който да може да носи шест километра кабел, който да е достатъчно дебел, за да издържа на собственото си тегло и това на ДСГП.
— „Глоумър Иксплорър“ би могъл да го направи — каза Сандекър, — но той се намира край Аржентина, където извършва нефтени сондажи. Невъзможно е той да прекъсне работите там, да се преоборудва и да пристигне тук за по-малко от четири седмици.
Мортън започна да разбира критичността на положението, както и безизходицата, в която се бяха озовали.
— Съжалявам, че моят екипаж и аз не можем нищо да направим.
— Благодаря ви, командире — въздъхна тежко Сандекър. — Оценявам това.