Выбрать главу

В продължение на една минута никой не проговори. Погледите им бяха фокусирани върху миниатюрното изображение на превозното средство, докато то пълзеше по дисплея като някоя буболечка, която се катери по стената на пътна канавка.

— Чудя се накъде ли се е запътил? — промърмори Де Лука.

— Моля? — каза Сандекър, сякаш се бе събудил внезапно.

— Откакто го следя, той пътува в една определена посока. Когато склонът става по-стръмен, той започва да го изкачва на зигзаг, но когато се изравнява, той винаги се връща на първоначалния си курс.

Като гледаше Де Лука, Сандекър внезапно загря.

— Дърк се е насочил към някой висок участък. Господи, аз почти го бях отписал, без да се опитам да разгадая намеренията му.

— Начертай една приблизителна крайна цел на курса — заповяда Мортън на Де Лука.

Де Лука програмира навигационния компютър, като въведе в него съответните данни, след което впери поглед в монитора и зачака посоката да бъде изчислена. Числата светнаха почти мигновено.

— Вашият човек, адмирале, се движи по азимут три-три-четири.

— Три-три-четири — повтори отчетливо Мортън. — Напред няма нищо, освен мъртва земя.

Джордино погледна към Де Лука.

— Моля, увеличете сектора пред ДСГП.

Де Лука кимна и разшири обхвата на дисплея в посоката, която Джордино поиска.

— Районът изглежда абсолютно същия, с изключение на няколко подводни върха.

— Дърк се е насочил към гайот12 Конроу — каза категорично Джордино.

— Гайот? — попита Де Лука.

— Това е подводна планина с плосък връх — обясни Сандекър. — Вулканична планина, чийто връх някога се е подавал над водата, но с течение на времето е бил изравнен от действието на вълните и бавно е потънал под повърхността.

— На каква дълбочина се намира върхът? — попита Джордино Де Лука.

Младият навигационен офицер издърпа една карта от шкафчето под масата и я простря върху прозрачната горна повърхност.

— Гайот Конроу — прочете високо той, — дълбочина триста и десет метра.

— На какво разстояние е от ДСГП? — въпросът дойде от Мортън.

Де Лука измери разстояние с чифт пергели и го нанесе върху една мащабна скала в долната част на картата.

— Приблизително деветдесет и шест километра.

— При осем километра в час — изчисли Джордино, — и като удвоим разстоянието, отчитайки неравния терен и обходните маневри около дълбоките падини, и ако късметът е на тяхна страна, те трябва да достигнат върха на Конроу утре по това време.

Очите на Мортън се присвиха скептично.

— Изкачването на гайота може да ги доближи до повърхността, но все още няма да им достигнат триста метра, което е близо хиляда фута. Как смята този тип…

— Името му е Дърк Пит — помогна му Джордино.

— Окей, Пит. Как смята да се добере до повърхността — с плуване?

— Не и от тази дълбочина — отговори бързо Сандекър. — Налягането вътре в „Големият Джон“ е една атмосфера — същото, при което стоим на морското ниво. Външното налягане на водата долу е тридесет и три пъти по-високо. Дори и ако ги снабдим с най-модерни водолазни апарати и смес от хелий и кислород за дишане при големи дълбочини, шансовете им са нулеви.

— Ако внезапното повишаване на налягането, когато те напуснат „Големият Джон“ не ги убие — добави Джордино, — кесонната болест ще ги довърши по пътя им към повърхността.

— Какво ли тогава е замислил Пит? — упорстваше Мортън.

Очите на Джордино се взряха в преградната стена, сякаш виждаха нещо отвъд нея.

— Нямам готов отговор, но се страхувам, че ще трябва да измислим нещо, и то адски бързо.

16

Безжизнената сива шир отстъпи място на гора от скални израстъци с причудлива форма, които се издигаха от морското дъно. Те наподобяваха изкривени комини, чиито отвори изхвърляха горещи — триста шестдесет и пет градуса по Целзий — облаци от черна пара, която тутакси биваше задушавана от студения океан.

— Черни гейзери — съобщи Планкет, когато ги позна под претърсващите лъчи на „Големият Джон“.

— Трябва да са обградени с колонии от морски създания — каза Пит, без да отделя очи от навигационния дисплей на командния монитор. — Ние картографирахме над дузина от тях по време на геоложките ни изследвания.

— По-добре да завиеш встрани. Няма да мога да понеса това чудовище да ги стъпче.

вернуться

12

Наречени на Арнолд Х. Гайот, роден в Швейцария американски геолог и географ. — Б.пр.