— Да я съжали човек — каза шеговито Пит.
— Защо? — възрази Планкет. — Този порихтис се е адаптирал много добре. Луминесценцията й плаши хищниците, служи й за стръв, за да привлича плячката си и разбира се, привлича противоположния пол в пълния мрак.
— Да плуваш в студена черна пустош през целия си живот. Това аз бих нарекъл страхотна скука.
Планкет усети, че го будалкат.
— Много умно наблюдение, мистър Пит. Жалко, че не можем да предложим на тези риби някакъв вид развлечение.
— Мисля, че можем да ги накараме да се посмеят малко.
— О, много добре. Какво имаш предвид?
— Те могат да те наблюдават, докато караш „Големият Джон“ за известно време. — Той направи жест към командния пулт. — Той е изцяло на твое разположение. И бъди така добър да следиш неотлъчно изображението на подводното дъно върху монитора, вместо да зяпаш по разни медузи с неонови реклами по себе си.
Пит се сви върху седалката си, затвори очи и сякаш в миг заспа.
Около два часа по-късно Пит се събуди от силен пукот, който прозвуча като пушечен изстрел. Той мигновено надуши беда. Изправи се и обходи с поглед пулта. Забеляза една малка червена лампичка, която мигаше.
— Неизправност?
— Получили сме пробойна — осведоми го бързо Планкет. — Предупредителната лампичка светна едновременно с трясъка.
— Какво казва компютърът за повредата и нейното местоположение?
— Съжалявам, но ти не ми каза кода, с който да активирам програмата.
Пит бързо набра съответния код от клавиатурата. На монитора мигновено се появи исканата информация.
— Имаме късмет — каза Пит. — Отделенията, съдържащи животоподдържащите системи и електронното оборудване, са херметични. Същото се отнася и за бронирания отсек на реактора. Пробойната е долу, някъде под отделението на двигателя и генератора.
— И ти викаш на това късмет?
— В този отсек има достатъчно свободно място, за да влезе там човек и да стигне до стените, за да запуши открилата се пробойна. Силните удари, които бедният стар автобус понесе, трябва да са причинили микроскопичен дефект в отливката на кожуха на долния корпус.
— Силата на външното водно налягане през отвор с размера на карфица може да запълни вътрешния обем на тази кабина за два часа — каза неспокойно Планкет. Той се размърда неловко. Когато погледна унило към монитора, оптимизмът бе изчезнал от очите му. — А ако отворът се разшири и корпусът се сплеска… — Гласът му замря.
— Тези стени няма да се сплескат — каза натъртено Пит. — Те са конструирани да издържат на налягане шест пъти по голямо от това на тази дълбочина.
— Тогава все пак остава една тънка струйка вода, която влиза вътре с мощта на лазерен лъч. Докато ти мигне окото, силата й може да среже електрически кабел или човешка ръка.
— Значи трябва много да внимавам, нали? — каза Пит, докато се изхлузи от стола си и запълзя към задната част на командната кабина. Той трябваше непрекъснато да държи едната си ръка здраво хваната за нещо, за да не бъде запокитен нейде от силното странично и надлъжно люлеене на подводния съд, докато той пъплеше по пресечения терен. Малко преди да стигне до изходния люк, той се наведе, повдигна един малък капак в пода и запали осветлението в тясното пространство на машинното отделение.
Той чу едно остро свистене, което се открояваше на фона на монотонното боботене на парната турбина, но не можеше да види откъде идваше то. На пода вече имаше четвърт метър вода, която покриваше металното мостче. Той се спря и се заслуша, мъчейки се да установи местоположението на звука. Щеше да бъде нелепо да се втурне сляпо и да попадне под острата като бръснач струя.
— Виждаш ли го? — извика му Планкет.
— Не! — рязко му отвърна Пит с нервен тон.
— Да спра ли?
— За нищо на света. Продължавай да се движиш към върха.
Той се наведе през отвора в пода. В непоносимия свистящ шум имаше нещо заплашително, нещо, което вещаеше беда по-ужасна от враждебния свят около тях. Да не би струята от пробойната да е повредила жизненоважно оборудване? Да не би да е твърде силна и да не може да бъде спряна? Нямаше време за губене, нито за размишления и за преценка на шансовете за успех. Колебанието неминуемо водеше до провал. Сега вече му бе безразлично дали щеше да умре, като се удави или като бъде нарязан на парчета, или смазан от безмилостното налягане на дълбокото море.