Той се спусна през капака в пода и се сви за няколко секунди, щастлив, че все още е цял. Свистенето бе близо, почти на една ръка разстояние и той усети върху лицето си пръските от струята, която срещаше някаква преграда по пътя си. От сблъсъка на струята с препятствието отделението бе изпълнено с мъгла и той не можеше да види пробойната.
Пит леко мръдна напред през мъглата. Осени го идея и той си свали едната обувка. Вдигна я и я завъртя отляво надясно с тока навън, също както слепец опипва пътя пред себе си с бастун.
Изведнъж част от тока бе срязана като с бръснач. Тогава той я видя. Един лек проблясък напред и вдясно от него.
Тънката като игла струя биеше във фундамента на компактната парна турбина, която задвижваше огромните ремъци на теглителния механизъм на ДСГП. Дебелият фундамент от титаний издържаше на концентрираната мощ на струята от пробойната, но твърдата му повърхност бе вече разядена и напукана от съсредоточената в една малка точица огромна сила.
Пит бе локализирал проблема, но тепърва трябваше да търси решение. Бликащата струя, чиято сила можеше да разреже метал, ако действаше достатъчно време, не можеше да бъде спряна нито с чеканене13, нито посредством уплътняващо вещество или лепенки. Той се изправи и като заобиколи турбината, отиде до един шкаф с инструменти и резервни части. За момент той разгледа съдържанието му, след което извади една високоякостна резервна тръба за парогенератора. След това той измъкна един тежък чук от типа на ковашките.
Когато привърши, водата се бе покачила на близо половин метър. Импровизираният му план трябваше да проработи. Ако не, тогава всички надежди пропадаха и той и Планкет нямаше да има какво друго да правят, освен да чакат да се удавят или да бъдат смазани от налягането на водата отвън.
Бавно, с безкрайна предпазливост той протегна напред ръцете си, в които държеше тръбата и чука. Легна, като балансираше тялото си в бързо покачващата се вода, пое дълбоко дъх, задържа го за момент и после го изпусна. Едновременно с това той постави единия край на тръбата върху пробойната, като внимателно държеше другия й край далеч от себе си и бързо го заклещи в наклонената защитна стена между отделението на турбината и реактора. Яростно започна да бие с чука по долния край на тръбата, докато тя се заклини неподвижно. Сега горната и долната част на тръбата изхвърляха само леки пръски вода.
Импровизираната запушалка на пробойната можеше да изглежда много хитро измислена, но не напълно подходяща. Заклинената тръба бе намалила влизащия вътре поток до тънка струйка, което щеше да бъде достатъчно, докато се изкачат до върха на подводната планина, надяваше се той, но не решаваше проблема завинаги. Бе само въпрос на часове, когато пробойната щеше да се разшири или тръбата да се спука от мощната като лазерен лъч струя.
Пит изправи гръб и седна назад. Измръзнал, мокър и с притъпени от психическото напрежение сетива, той не усещаше водата, която се плискаше около него. Странно, помисли си той след една дълга минута, как човек може да седи в ледена вода и в същото време да се облива в пот.
След двадесет и два изтощителни часа откакто успя да се измъкне от гроба си, верният ДСГП се изкачи на подводното било, откъдето се виждаше върхът на планината. С Пит отново зад кормилото, двете вериги дълбаеха, поднасяха, след което здраво забиваха шипове в покритата с тиня вулканична скала, и подводният съд, напъвайки сетни сили, напредваше метър след метър по стръмния склон, докато накрая достигна ръба и стъпи на плоския връх.
Едва тогава „Големият Джон“ спря окончателно и двигателят му заглъхна. Обграждащият го облак от размътена тиня бавно започна да се утаява върху плоското чело на гайота Конроу.
— Успяхме, старче — засмя се развълнувано Планкет, като удари Пит здравата по гърба. — Успяхме, наистина успяхме.
— Да — съгласи се уморено Пит, — но все още ни остава да преодолеем последното препятствие. — Той кимна към цифровото показание на уреда за дълбочина. — Трябва да изминем още триста двадесет и два метра.
Радостта на Планкет тутакси се изпари.
— Някаква следа от твоите хора? — попита той със сериозен тон.
Пит натисна бутона за сонарно-радарната сонда. Дисплеят разкри един връх, простиращ се на площ от десет квадратни километра, който бе пуст и гол като празна тепсия. Очакваният спасителен съд не бе успял да пристигне.