— Ти каза, че това е била първоначалната ти идея. Имаш ли някоя друга като например да се издигнем с това чудовище от дъното?
— Започваш да загряваш.
— Повдигането на един петнадесеттонен подводен апарат може да бъде извършено само в сферата на въображението.
— Всъщност всичко зависи от Ал Джордино — отвърна сдържано Пит. — Ако е прочел мислите ми, той ще ни посрещне с една подводница.
— Но той те изостави — каза Планкет, като направи кръг с ръка, сочейки пустия морски пейзаж.
— Трябва да има някаква много основателна причина за това.
— Мистър Пит, ти знаеш, като и аз знам, че никой няма да дойде. Нито в близките часове, нито в близките дни, нито когато и да било. Ти заложи на това, че ще стане чудо, но загуби. Ако те наистина дойдат да ни търсят, то това ще бъде при останките от вашата подводна геоложка база.
Пит не отговори, а се загледа във водата. Светлините на ДСГП бяха привлекли едно ято рибки с форма на малки брадвички14. Те имаха сребристи, удължени надолу и сплескани странично тела, които махаха с малките си опашки във водата, докато в долната част на стомасите им проблясваха низ луминесцентни органи. Очите им, несъразмерно големи и поместени във вертикални тръбички, гледаха нагоре. Той ги наблюдаваше, докато те се въртяха грациозно в бавни кръгове около огромния нос на „Големият Джон“.
Пит бавно се наведе напред, сякаш бе дочул нещо, след което отново се облегна назад.
— Стори ми се, че чух нещо.
— Цяло чудо е, че можем все още да чуваме при тази гърмяща музика — изсумтя Планкет. — Продъниха ми се тъпанчетата.
— Напомни ми да ти изпратя по-късно една съболезнователна картичка — каза Пит. — Или би предпочел да се откажем, да отворим люковете и да сложим край на всичко?
Той замръзна неподвижно, с поглед фокусиран в малките рибки. Над тях запълзя една огромна сянка и те като една се стрелнаха в тъмнината и изчезнаха.
— Нещо не е наред? — попита Планкет.
— Имаме си компания — отвърна Пит с усмивка от рода „нали ти казах“. Той се извърна на седалката си, наведе назад глава и погледна през горния илюминатор.
Една от подводниците на НЮМА от „Мочурливи поля“ висеше в празното пространство непосредствено над задната част на ДСГП. Джордино бе разтегнал устата си в усмивка, която беше широка като фенер от динена кора. До него адмирал Сандекър му махна оживено с ръка през големия кръгъл илюминатор.
Това бе мигът, който Пит бе очаквал, мигът, за който се беше искрено молил. Голямата меча прегръдка на Планкет свидетелстваше колко много се радваше и той.
— Дърк — каза тържествено той, — най-смирено се извинявам за моята лоша компания. Това надхвърля границите на инстинкта. Ти си един хитър негодник.
— Правя каквото мога — призна Пит с шеговита скромност.
Едва ли бяха много моментите в живота му, когато Пит бе виждал нещо дори и наполовина толкова чудесно, колкото бе усмихнатото лице на Джордино вътре в подводницата. Откъде бе дошъл адмиралът? — чудеше се той. Как бе успял да пристигне толкова бързо на мястото на действието?
Джордино не се помая и миг. Той посочи с ръка към една малка вратичка, която закриваше външния електрически контакт. Пит кимна и натисна един бутон. Вратичката се отвори, плъзгайки се вътре в един скрит прорез, и за по-малко от минута една от съчленените роботизирани ръце на подводницата свърза един кабел.
— Чувате ли ме? — ясно проехтя гласът на Джордино от високоговорителите.
— Не знаеш колко се радвам да чуя отново гласа ти, приятелю — отвърна Пит.
— Съжалявам, че закъсняхме. Другата подводница се наводни и потъна, след като стигна до повърхността. Тази получи късо съединение в акумулаторите и загубихме сума ти време, докато ги ремонтираме.
— Всичко е простено. Приятно ми е да ви видя, адмирале. Не очаквах вашето почетно присъствие тук долу.
— Престани с ласкателствата — избумтя гласът на Сандекър. — Какво ви е положението?
— Имаме пробойна, която ще прекъсне източника ни на захранване след не повече от четиридесет-петдесет минути. Иначе сме в добра форма.
— Тогава ще е по-добре да се залавяме на работа.
Без повече излишни думи Джордино започна да маневрира с подводницата, докато носът й не застана наравно с ДСГП и се обърна с лице към долната широка страна на превозното средство. След това той започна да движи манипулаторните ръце, монтирани отпред под командната сфера. Те бяха много по-малки от тези на „Големият Джон“ и бяха по-фини и сложни.
14
Различни видове риби от семейство Argyropelicusq Sternoptyx и др., които обитават тропически морета, както и морета в умерения пояс, и имат тяло с форма на брадавичка. — Б.пр.