Двадесет и пет минути по-късно той тъкмо се канеше да преразгледа оценката си, когато силен шум от скърцане и вой на метал отекна вътре в кабината. Последва го басово стържене, което поради плътността на водата се чуваше като през усилвател.
— Остава само една монтажна връзка и една опора към шасито — информира ги Джордино. — Бъдете готови да се откъснете.
— Разбрано — отвърна Пит. — Имаме готовност да изключим всички захранващи и електрически системи.
Сандекър не понасяше мисълта, че може ясно да вижда лицата на мъжете отвъд тясната междина, разделяща двата съда и да знае, че съществува голяма вероятност те да умрат.
— Как сте със запаса от въздух? — попита тревожно той.
Пит провери на монитора.
— Достатъчен, за да ни закара в къщи, ако не спираме за пица.
Чу се остро изскърцване, което ги накара да настръхнат. Командната кабина потрепери и се наклони нагоре, напред с носа. Тогава нещо поддаде и внезапно цялата конструкция се разтресе така, сякаш искаше да се освободи. Пит бързо изключи главното захранване на генератора и премина на аварийните акумулатори, за да поддържа работата на компютъра и телефона. Но изведнъж движението им нагоре рязко спря и те увиснаха неподвижно над огромното шаси на трактора.
— Стойте така — дойде вдъхващият увереност глас на Джордино. — Пропуснал съм няколко хидравлични линии.
След това той добави:
— Ще се опитам да стоя колкото се може по-близо до вас, но ако се раздалечим твърде много, телефонният кабел ще се скъса и ще загубим гласов контакт.
— Побързай. Вътре нахлува вода през някои от прерязаните линии и връзки.
— Разбрано.
— Пригответе се да отворите изходния люк и да се измъкнете с бясна скорост отвътре, когато стигнете вълните — нареди Сандекър.
— Като гъски, болни от диария — увери го Пит.
Пит и Планкет се отпуснаха за няколко секунди, заслушвайки се във воя на въртящите се дискове, които режеха тръбите. След малко кабината силно залитна встрани, последва звук от скъсване и те започнаха бавно да се издигат от върха на подводната планина, като оставиха под себе си шасито на трактора. Срязаните кабели и стопените останки от „Големият Джон“ висяха под тях като разкъсани механични вътрешности.
— Вече сме на път! — изрева Планкет.
Пит присви уста.
— Твърде бавно. Нахлулата вътре вода е намалила положителната ни подемна сила.
— Предстои ви дълго изкачване — каза Джордино. — По мои изчисления вертикалната ви скорост е само десет метра в минута.
— Ние влачим с нас двигателя, реактора, както и един тон вода. Обемът ни едва преодолява допълнителното тегло.
— С приближаването до повърхността вие трябва да започнете да се издигате по-бързо.
— Няма да стане. Водата, която влиза вътре, ще компенсира понижаването на налягането.
— Няма опасност да изгубим комуникационния кабел — каза радостно Джордино. — Аз лесно мога да следвам вашата подемна скорост.
— Голяма утеха — промърмори под носа си Пит.
— Изминати двадесет метра — каза Планкет.
— Двадесет метра — повтори като ехо Пит.
Два чифта очи не се откъсваха от показанията на дълбокомера, които светеха на дисплейния екран. Минутите бавно течаха. Никой от двамата не продумваше. Светът на здрача остана под тях и тъмносиният цвят на дълбоката вода леко избледня от приближаващата филтрирана светлина отгоре. За първи път се появи зеленият цвят, последван от жълтия. Малко ято от риби тон ги поздрави, преди да се стрелне и изчезне за миг. На сто и петдесет метра дълбочина Пит започна да различава циферблата на часовника си.
— Забавяте ход — предупреди ги Джордино. — Подемната ви скорост спадна на седем метра в минута.
Пит въведе номера на уреда, следящ утечката от пробойната. Числата, които получи на дисплея, не му харесаха.
— Нивото на водата е стигнало червената линия.
— Можеш ли да увеличиш обема на въздуха? — попита Сандекър с очевидна загриженост в гласа си.
— Не и без да получим фатална доза от кесонната болест.
— Ще успеете — каза с надежда Джордино. — Отминахте осемдесетия метър.
— Когато подемната ни скорост спадне на четири метра, хванете ни на буксир с вашите манипулатори.
— Добре.
Джордино придвижи подводницата си напред и я наклони така, че кърмата й да сочи към повърхността и той да гледа надолу към Пит и Планкет. След това той зададе на автопилота да поддържа заден ход, еднакъв с подемната скорост на кабината на „Големият Джон“. Но преди да успее да разгъне механичната ръка, той видя как ДСГП се отдалечава и разстоянието между тях започна да се увеличава. Той бързо реагира и го скъси.