— Два метра в минута — каза Пит с ледено спокойствие. — Добре е да побързаш със скачването.
— Правя го вече — изпревари го Джордино.
В мига, в който съчленената манипулаторна ръка на подводницата успя да хване като в менгеме един изпъкнал край на разкъсания корпус, кабината спря напълно.
— Достигнахме нулева плаваемост — съобщи Пит.
Джордино изхвърли останалите железни баластни тежести на подводницата и програмира компютъра на пълен заден ход. Витлата се завъртяха мощно във водата и подводницата, взела на буксир кабината на ДСГП, започна отново да се издига мъчително бавно към примамливата повърхност.
Осемдесет метра, седемдесет. Борбата да достигнат дневната светлина сякаш никога нямаше да свърши. После на двадесет и седем метра, или около деветдесет фута, тяхното изкачване спря окончателно. Водата, която пълнеше машинното отделение, нахлу вътре със силата на водна струя от пожарникарски маркуч, като минаваше през нови отвори, образувани от скъсани тръби и пресни пукнатини.
— Губя ви — каза Джордино потресен.
— Излизайте, евакуирайте се! — извика Сандекър.
Пит и Планкет не чакаха подкана. Те нямаха никакво желание „Големият Джон“ да се превърне в тяхна гробница. Кабината с хората вътре започна да потъва, като повлече и подводницата след себе си. Единственото им спасение бе вътрешното налягане на въздуха, което бе почти изравнено с водното отвън. Но това, което съдбата им бе дала, сега си го взе обратно. Водата, наводнила кабината, не можа да избере по-неподходящ момент, за да предизвика късо съединение в аварийната акумулаторна система, като изключи по този начин хидравличното задвижване на изходния люк.
Планкет панически освободи люка и се помъчи да го бутне навън, но малко по-високото външно налягане не му позволи. След това Пит застана до него и двамата опитаха заедно.
Вътре в подводницата Джордино и Сандекър наблюдаваха борбата с растящ страх. Отрицателната подемна сила се увеличаваше бързо и кабината започваше да потъва в дълбините с обезпокояваща скорост.
Люкът поддаде, сякаш го бутаха през море от гъсто лепило. Когато водата започна да нахлува през люка в кабината, Пит извика:
— Поеми си няколко пъти дълбоко въздух и не забравяй да издишваш по малко по пътя си нагоре.
Планкет кимна отсечено, пое си няколко пъти дълбоко въздух, за да отстрани въглеродния двуокис от белите си дробове и задържа последния си дъх. После потопи глава в потока вода, който нахлуваше през люка, и изчезна.
Пит го последва, като изпълни докрай дробовете си с кислород, за да може да сдържи дъха си за по-дълго време. Той приклекна на ръба на люка и се тласна нагоре. В този момент Джордино освободи хватката на механичната ръка и последните останки от ДСГП потънаха в пустата бездна.
Пит не можеше да знае, но той напусна кабината на дълбочина четиридесет и два метра, или сто тридесет и осем фута от проблясващата повърхност, която му се струваше, че се намира на десет километра от него. Той би дал годишната си заплата за чифт плавници. Също така му се искаше да бе с петнадесет години по-млад. Доста често в миналото, в късните си юношески и ранни младежки години, той се бе гмуркал свободно до осемдесет фута, докато плуваше с шнорхел покрай Нюпорт Бийч в Калифорния. Тялото му все още бе в добра физическа форма, но времето и изпълненият му с премеждия живот си бяха казали думата.
Той заплува нагоре с мощни и равномерни движения на ръцете и краката си, като от време на време издишваше по малко въздух, за да не допусне разширяващите се газове в дробовете му да разкъсат капилярите и да вкарат мехурчета газ директно в кръвообращението му, предизвиквайки по този начин въздушна емболия.
Блясъкът на слънцето танцуваше по повърхността, като изпращаше лъчи от светлина в плитчините. Той откри, че се намираше в сянката на два съда. Без подводни очила той можеше само смътно да различи размазаните очертания на дъната им. Единият от тях приличаше на голяма лодка, докато другият бе направо с чудовищни размери. Той промени посоката си, така че да изплува между тях и да си спести някоя и друга цицина по главата. Под него Джордино и Сандекър ги следваха с подводницата, подобно на група привърженици, които окуражават с викове любимия си плувец по време на плувно състезание.