Той заплува успоредно с Планкет, който бе здравата загазил. По-възрастният мъж изглеждаше така, сякаш всички сили бяха изцедени от мускулите му. На Пит му бе ясно, че Планкет бе на ръба да изгуби съзнание. Той го сграбчи за яката и го повлече след себе си.
Пит издиша последното количество въздух, което бе събрал в дробовете си. Помисли си, че никога няма да достигне повърхността. Кръвта пулсираше в ушите му. В този миг, тъкмо когато той събираше целия си останал запас от физически сили, за да направи последно усилие, Планкет се отпусна във водата. Британецът бе направил героичен опит да не изпадне в безсъзнание, но не бе добър плувец.
На Пит започна да му притъмнява пред очите и в главата му започнаха да избухват фойерверки. Липсата на кислород изтощаваше мозъка му, но желанието му да достигне до повърхността бе по-силно от всичко. Морската вода започна да щипе очите му и да влиза в ноздрите му. Секунди го деляха от удавянето, но той в никакъв случай не бе решен да се предава.
Той събра последните остатъци от бързо гаснещите си сили и направи последен опит да достигне вълните. Като дърпаше отпуснатото тяло на Планкет, той започна да удря яростно с крака и да гребе със свободната си ръка като обезумял. Той виждаше блясъка на светлината, която се отразяваше от вълните като от огледало. Вълните изглеждаха примамливо близки, но въпреки това сякаш се отдалечаваха непрекъснато от него.
Той чу един тъп и силен звук, сякаш нещо се стовари тежко във водата. Изведнъж от двете му страни във водата се появиха четири черни фигури. Две от тях сграбчиха Планкет и го отнесоха. Една от другите пъхна мундщука на дихателния си апарат в устата на Пит.
Останал почти без дъх, той пое една огромна глътка въздух, след което последва втора, трета, докато водолазът не отдели леко мундщука от устата му, за да подиша малко и той. Това бе добрият стар въздух, обичайната смес от азот, кислород и дузина други газове, но на Пит му се стори, че вкусът му бе съчетание от кристалночистия въздух от Скалистите планини в Колорадо и уханието на борова гора след дъжд.
Главата на Пит се показа над водната повърхност и той зяпна слънцето така, сякаш никога не беше го виждал преди. Небето никога не бе изглеждало така синьо, а облаците така бели. Морето бе спокойно, гребените на вълните се издигаха на не повече от половин метър височина.
Спасителите му се опитаха да го подкрепят отстрани, но той ги отпрати с едно свиване на раменете. Обърна се и се понесе по гръб. Погледът му срещна огромната кула на една атомна подводница, която се извисяваше над него. След това той съзря джонката. Откъде, по дяволите, се бе взела тя? — зачуди се той. Подводницата обясняваше флотските водолази, но китайската джонка?
На джонката имаше тълпа от хора, наредени един до друг край релинга. В повечето от тях той позна своя екип от подводната геоложка база. Те крещяха радостно и махаха с ръце като луди. Той съзря Стейси Фокс и й махна в отговор.
Загрижеността и вниманието му бързо се върнаха обратно към Планкет, но той видя, че не е трябвало да се тревожи. Едрият британец вече лежеше на палубата върху корпуса на подводницата, обграден от моряци от американския флот. Те бързо го докараха в съзнание и той започна да кашля и да повръща през борда.
Подводният апарат на НЮМА се показа на повърхността почти на една ръка разстояние. Джордино бързо цъфна на люка на кулата, като изглеждаше досущ като човек, който току-що е спечелил джакпот от лотарията. Той бе толкова близо, че можеше спокойно да разговаря с Пит, без да повишава глас.
— Видя ли каква бъркотия създаде? — засмя се той. — Скъпичко ще ни струва това.
Макар и щастлив и радостен, че е отново сред живите, лицето на Пит внезапно се изпълни с гняв. Твърде много бе разрушеното и, както той все още не знаеше, твърде много бяха загиналите. Когато отговори, гласът му бе напрегнат и неестествен.
— Нито на мен, нито на теб. Но този, който е отговорен за това, ще плати скъпо и прескъпо за всичко.
Част II
Заплахата Кайтен
18
6 октомври 1993 г.
Токио, Япония
По традиция последното сбогом, което пилотите камикадзе извикваха един на друг, преди да се качат на самолетите, бе „Ще се видим в Ясукуни“.