Чу се звън от малка камбанка, който призоваваше личното божество на Сума, или ками. Жрецът и Сума сключиха ръце в молитва. След кратка церемония на пречистване Сума поговори тихо с жреца за минута, взе си обратно свитъка и напусна храма така незабелязано, както бе дошъл.
Напрежението от последните три дни се свлече от него като проблясващи води на поток, спускащ се надолу по склона на градинско възвишение. Сума се почувства подмладен от мистичната сила на своя ками, която го ръководеше и напътстваше. Свещеният поход, който той бе предприел, за да прочисти японската култура от отровата на западното влияние, като същевременно защити богатствата и завоеванията на своята финансова империя, бе ръководен от божествена сила.
Ако някой зърнеше Сума в мъгливата дъждовна нощ, той не би му обърнал никакво внимание. Сума изглеждаше напълно обикновен в работническия си комбинезон и евтин шлифер. Не носеше шапка. Буйните му бели коси бяха пригладени назад. Черната грива, характерна за почти всички японци и японки, се бе прошарила рано, което караше Сума да изглежда много по-възрастен от неговите четиридесет и девет години. На Запад той щеше да минава за нисък, а японските идеали за височина го поставяха в групата на леко високите с неговите сто и седемдесет сантиметра.
Само когато човек се вгледаше в очите му, щеше да забележи, че Сума изглеждаше по-различен от събратята си. Ирисите бяха оцветени в магнетичен тъмносин цвят, наследство вероятно от някой от първите холандски търговци или английски моряци. Крехък юноша, на петнадесетгодишна възраст той бе започнал да вдига тежести и продължи да тренира със студена решителност, докато не превърна тялото си в грамада от изваяни мускули. Най-голямото удоволствие, което изпитваше, не идваше от силата му, а от това, че сам той бе творец на мощта и издръжливостта на плътта си.
Неговият телохранител и шофьор се поклони и заключи тежката бронзова порта зад него. Моро Каматори, най-старият приятел на Сума и негов помощник, и секретарката му Тоши Кудо, седяха чинно на обърнатата назад седалка в една черна лимузина „Мурмото“, която бе построена по специална поръчка и бе задвижвана от дванадесетцилиндров двигател с мощност шестстотин конски сили.
Тоши бе много по-висока от сънародничките си. Тънка като топола, с дълги крака и падаща до кръста гарвановочерна коса, с безупречна кожа, чието въздействие се усилваше от чифт вълшебни кафяви очи, тя изглеждаше така, сякаш бе взета от някой епизод на филм с Джеймс Бонд. Но за разлика от екзотичните красавици, които се хвърляха на врата на измисления супершпионин бонвиван, Тоши притежаваше интелектуални способности от висока степен. Нейният коефициент на интелигентност доближаваше 165 и тя можеше да работи, като използва пълния капацитет на всяка гънка от мозъка си.
Тоши не вдигна очи, когато Сума влезе в колата. Вниманието й бе съсредоточено в един малък компактен компютър, който лежеше върху грациозния й скут.
Каматори говореше по един телефон. Макар интелектът му да не бе на едно ниво с този на Тоши, той организираше и изпълняваше тайните проекти на Сума с прецизност и умение, като използваше всякакви заобиколни начини и възможности. Той притежаваше забележителни способности в осигуряването на прикритие за финансовите операции, където дърпаше конците и действаше като параван на Сума, който предпочиташе да стои далеч от погледа на обществеността.
Каматори имаше невъзмутимо, изпълнено с решителност лице, с чифт възголеми уши в двата му края. Изпод гъстите черни вежди гледаха черни безжизнени очи, чийто поглед минаваше през чифт дебели лещи, поставени в очила без рамки. Здраво стиснатите му устни никога не се разтягаха в усмивка. Той бе човек без чувства и убеждения. Фанатично предан на Сума, своя най-голям талант Каматори разкриваше при преследването на човешки жертви. Ако някой, без оглед на богатство или стъпало в бюрократичната йерархия, създадеше препятствие пред плановете на Сума, Каматори ловко го очистваше. Накрая всичко изглеждаше като нещастен случай или вината за убийството бе приписвана на някоя от неприятелски настроените групировки или партии.
Каматори си водеше дневник с извършените от него убийства, с бележки, съдържащи подробности за всяко едно от тях. В течение на двадесет и пет години броят им бе нараснал на двеста тридесет и седем.
Той завърши телефонния си разговор, сложи слушалката на вилката и погледна Сума.
— Адмирал Атакура от нашето посолство във Вашингтон. Неговите източници са потвърдили, че в Белия дом са узнали, че експлозията е била ядрена и че е станала на „Дивайн стар“.