Сума сви стоически рамене.
— Изпратил ли е президентът официален протест на министър-председателя Юнширо?
— Американското правителство пази странно мълчание — отвърна Каматори. — Норвежците и англичаните, обаче, вдигат шум до небето за това, че са загубили корабите си.
— Но нищо от американците.
— Само бегли съобщения в техните медии.
Сума се наведе напред и потупа с показалец облеченото в найлонов чорап коляно на Тоши.
— Снимка, моля, на района на експлозията.
Тоши кимна почтително и въведе съответния код в компютъра. Не бяха изминали и тридесет секунди, когато една цветна снимка се изтърколи от факс апарата, който бе монтиран в преградната стена, разделяща кабината на шофьора от купето. Тя я подаде на Сума, който запали вътрешното осветление на колата и взе едно увеличително стъкло от Каматори.
— Детайлната инфрачервена снимка е направена преди час и половина, когато нашият шпионски спътник Акаги е преминал над района — обясни Тоши.
Няколко секунди Сума се взираше през лупата, без да проговори. Накрая той вдигна въпросително поглед.
— Атомна атакуваща подводница и азиатска джонка? Американците не действат така, както очаквах. Странно как не са пратили половината от тихоокеанския си флот.
— Няколко военноморски кораба плават към точката на експлозия — каза Каматори, — включително и един изследователски съд на НЮМА.
— А спътниковото разузнаване?
— Американските служби вече са получили обширни данни от своите шпионски спътници „Пирамидър“ и самолета „СР-90“.
Сума потупа с пръст един малък обект на снимката.
— Подводен апарат, който се носи между двата съда. Откъде се е взел?
Каматори погледна снимката там, където сочеше пръстът на Сума.
— Със сигурност не от джонката. Трябва да е дошъл от атомната подводница.
— Те няма да намерят никакви потънали отломки от „Дивайн стар“ — промърмори Сума. — Той трябва да се е пръснал на атоми.
Той хвърли снимката обратно на Тоши.
— Сведение, моля, за автотранспортните кораби, които превозват нашите продукти, настоящото им положение и местоназначение.
Тоши отправи поглед над монитора си, сякаш бе прочела мислите му.
— Имам данните, за които помолихте, мистър Сума.
— Да?
— Снощи в Бостън „Дивайн муун“16 е завършил товаренето на автомобилите — докладва тя, като четеше японските йероглифи на екрана. — „Дивайн уотър“17 е акостирал в пристанището на Лос Анджелис преди осем часа и сега разтоварва.
— Други?
— Има два кораба в движение — продължи Тоши — „Дивайн скай“18 трябва по график да пристигне в Ню Орлиънс до осемнадесет часа, а „Дивайн лейк“19 е тръгнал преди пет дни за Лос Анджелис.
— Може би трябва да сигнализираме на тези кораби да се отклонят към пристанища извън Съединените щати — каза Каматори. — Американските митнически власти може да са предупредени да търсят признаци на радиация.
— Кой е нашият таен агент в Лос Анджелис? — попита Сума.
— Джордж Фурукава ръководи тайните ви операции в югозападните щати.
Сума се облегна назад с очевидно облекчение.
— Фурукава е много опитен. Той ще забележи, ако има затягане на митническите процедури в Америка. — Той се обърна към Каматори, който говореше по телефона. — Отклони „Дивайн скай“ към Джамайка, докато получим повече данни, но остави „Дивайн лейк“ да продължи към Лос Анджелис.
Каматори се поклони в знак, че е разбрал и се пресегна за телефона си.
— Не поемаш ли риск да се получат разкрития? — попита Тоши.
Сума изопна устни и поклати глава.
— Агентите на американското разузнаване ще претърсят корабите, но никога няма да намерят бомбите. Нашата технология ще ги победи.
— Експлозията на борда на „Дивайн стар“ дойде в лош момент — каза Тоши. — Чудно дали въобще някога ще разберем какво я е причинило.
— Нито ме интересува, нито ме е грижа — каза студено Сума. — Случи се нещастен инцидент, но той няма да забави завършването на проекта „Кайтен“. — Сума направи пауза. Лицето му придоби брутално изражение. — Вече достатъчно единици са разположени по местата им, за да унищожат всяка нация, която заплашва нашата нова империя.