19
Вицепрезидентът Джордж Фурукава прие телефонния разговор със съпругата си в елегантния си офис в престижните лаборатории „Самюъл Дж. Винсент“. Тя му напомни за часа, който той имаше при зъболекаря. Той й благодари, каза няколко гальовни думи и затвори телефона.
Жената от другата страна на линията не бе съпругата му, а една от агентите на Сума, която можеше да имитира гласа на мисис Фурукава. Историята с часа при зъболекаря бе код, който той бе получил при още пет предишни случая. Той означаваше, че в пристанището е пристигнал кораб с пратка от автомобили „Мурмото“, които се подготвят за разтоварване.
След като информира секретарката си, че през останалата част от следобеда ще бъде при зъболекаря, Фурукава влезе в асансьора и натисна бутона за подземния гараж. След като измина няколко крачки до запазеното лично за него място, той отключи вратата на спортната си „Мурмото“ и седна зад кормилото.
Пликът бе там, поставен в колата от един от хората на Сума, след като Фурукава бе дошъл на работа. Той провери съдържанието му за съответните документи, с които щеше да освободи три автомобила от района за разтоварване в пристанището. Документите бяха пълни и изрядни както обикновено. Удовлетворен, той запали мощния 5.8-литров двигател „V-8“, който бе с капацитет четиристотин конски сили и имаше тридесет и два клапана.
Той подкара колата към дебелата стоманена бариера, която се издигна над бетоновото платно и застрашително се надвеси над предницата на „Мурмото“.
Пазачът на портала излезе усмихнат от къщичката си и се наведе към колата.
— По-рано ли излизате от работа, мистър Фурукава?
— Имам час при зъболекаря.
— Вашият зъболекар трябва вече да си е купил яхта от сметките, които сте му платили за зъбите си.
— По-скоро вила във Франция — отвърна на шегата му Фурукава.
Пазачът се засмя и след това зададе рутинния въпрос:
— Изнасяте ли секретни документи за работа довечера в къщи?
— Не. Оставих дипломатическото си куфарче в офиса.
Пазачът натисна с крак един превключвател, за да спусне бариерата и направи жест с ръка към двете платна, които водеха към улицата.
— Ударете му една яка глътка джин и хубаво изплакнете с нея устата си, когато се приберете в къщи. Това ще притъпи болката.
— Идеята не е лоша — каза Фурукава, като премести лоста на шестстепенната предавателна кутия на първа скорост. — Благодаря ти.
Разположени във високо стъклено здание, скрито от улицата от една горичка евкалиптови дървета, лабораториите „Винсент“ представляваха научноизследователски и проектантски център, собственост на консорциум от космически и въздухоплавателни компании. Работата бе строго секретна, а резултатите най-внимателно пазени, тъй като голяма част от финансирането идваше от държавни поръчки за военни програми. Разработваха се и се изследваха различни футуристични идеи в аерокосмическата технология. Проектите с най-големи потенциални възможности продължаваха към фаза проектиране и производство, докато онези, които се оказваха неудачни, бяха оставяни за бъдещо проучване.
Фурукава бе това, което в разузнавателните кръгове наричаха „дълбоко законспириран агент“. Родителите му бяха част от многохилядните японци, имигрирали в Съединените щати непосредствено след войната. Те бързо се смесиха с американските японци, които започваха отново да съграждат прекъснатия си живот, след като бяха освободени от концентрационните лагери. Семейство Фурукава не бе прекосило Тихия океан, защото бяха престанали да обичат родината си. Напротив. Те мразеха Америка и нейната многонационалност.
Те пристигнаха като заможни граждани, които се трудеха усърдно с ясната цел пред себе си да отгледат единствения си син по начин, който да го направи лидер в американския бизнес. Те не жалеха никакви средства, за да дадат на своето дете най-доброто образование, което страната можеше да предложи. Парите за това пристигаха мистериозно посредством японски банки в сметките на семейството. Невероятното търпение и дългите години на поддържане на фасадата дадоха своя плод, когато синът Джордж получи докторска титла в областта на аеродинамичната физика, за да бъде издигнат накрая на авторитетен пост в лабораториите „Винсент“. Високо ценен в средите на авиационните конструктори, Фурукава сега можеше да събира огромни количества информация за най-новите постижения на американските аерокосмически технологии, които той тайно пращаше на Сума Индъстриз.