Секретните данни, които Фурукава бе откраднал за държава, която още не бе посещавал, спестиха на Япония милиарди долари разходи за изследователска и развойна дейност. Работейки почти сам, неговата предателска дейност бе ускорила с пет години превръщането на Япония в световен лидер в пазара на аерокосмическа техника.
Фурукава бе вербуван за проекта „Кайтен“ по време на една среща с Хидеки Сума в Хаваи. Той получи честта да бъде избран за свещена мисия от един от най-влиятелните лидери на Япония. Заповедите му бяха дискретно да урежда освобождаването на автомобили, боядисани със специален цвят, от пристанището и да ги транспортира до райони, чието местонахождение оставаше в тайна. Фурукава не зададе никакви въпроси. Това, че не бе посветен в операцията, не го тревожеше. Той не можеше да бъде директно замесен поради опасността да компрометира собствената си мисия, която се състоеше в кражби на американски технологии.
Когато той излезе на булеварда „Санта Моника“, потокът от коли бе намалял. Утринните часове на натоварено движение бяха отминали, а следобедните още не бяха дошли. Няколко километра по-надолу той зави на юг по магистралата към Сан Диего. Като държеше педала за газта съвсем леко натиснат, той започна да провира „Мурмото“ през по-бавния трафик. Детекторът му издаде звук и Фурукава намали ход, за да спази ограничението на скоростта триста метра, преди да влезе в обхвата на една паркирана полицейска кола с радар.
На устните му заигра тънка усмивка, когато отново натисна педала.
Фурукава се отби в дясното платно и зави надолу към магистралата, която водеше към пристанището. Десет минути по-късно той пристигна в района на товарния терминал и зави в една пресечка, където подмина един огромен камион с полуремарке, паркиран зад някакъв празен склад. Върху вратите на кабината и страните на ремаркето беше нарисувана емблемата на известна транспортна фирма. Той натисна клаксона два пъти. Шофьорът на огромното возило изсвири басово три пъти с пневматичния си клаксон и последва спортната кола на Фурукава.
След като заобиколиха една дълга върволица камиони, които влизаха и излизаха от товарните докове, Фурукава накрая спря пред една от вратите на един склад за вносни коли. Съседните складове бяха пълни с тойоти, хонди и мазди, които бяха вече свалени от корабите и чакаха да бъдат натоварени на двуетажните авторемаркета, които щяха да ги закарат до витрините на търговските магазини.
Докато пазачът проверяваше документите за получаване, Фурукава отправи поглед към морето от коли, които бяха вече изкарани от „Дивайн уотър“. Повече от една трета от колите бяха разтоварени и стояха под калифорнийското слънце. Той лениво започна да брои потока автомобили, докато армия шофьори ги изкарваха от няколко зяпнали люка и ги спускаха надолу по наклонените рампи. Всяка минута от трюма излизаха по осемнадесет коли.
Пазачът му подаде плика.
— Окей, сър, три спортни седана „СП-500“. Моля, предайте документите си на експедитора надолу по пътя. Той ще уреди документите ви.
Фурукава му благодари и махна на камиона да го последва.
Червендалестият експедитор бе запалил една пура и позна Фурукава.
— Дошъл сте за още коли с онзи отвратителен кафяв цвят? — попита весело той.
Фурукава сви рамене.
— Моят клиент ги купува за своя автопарк, с който разнася стоките си. Ако щете вярвайте, това е фирменият му цвят.
— Какво продава той, изпражнения от гущери киото?
— Не, вносно кафе.
— Не ми казвайте марката. Не искам да знам.
Фурукава пъхна в ръката на диспечера една банкнота от сто долара.
— След колко време ще мога да получа колите?
Експедиторът се ухили.
— Вашите коли се намират лесно в складовете. Ще ви ги доставя след двадесет минути.
Бе изминал един час, преди трите кафяви автомобила да бяха здраво закрепени вътре в закритото ремарке и освободени от склада. Шофьорът и Фурукава не си размениха нито една дума. Избягваха дори и зрителен контакт.
От външната страна на портала Фурукава спря колата си край пътя и запали цигара. Той наблюдаваше с безучастно любопитство как камионът с полуремаркето направи завой и се отправи към магистралата. Регистрационният номер на влекача бе калифорнийски, но Фурукава знаеше, че той щеше да бъде сменен с друг на някоя пуста отбивка по пътя, преди камионът да пресече границата на щата.