Въпреки добре школуваното си умение да не се интересува от делата на другите, той неволно откри, че се чуди какво им бе толкова специално на тези кафяви коли. И защо тяхното крайно местоназначение се пазеше в такава тайна?
20
— Първо ще покараме сърф при изгрев-слънце край Макапуу Пойнт — каза Пит, като държеше ръката на Стейси. — Сетне ще поплуваме с шнорхели в Ханаума Бей, преди да ме намажеш от главата до петите с плажно мляко. Ще прекараме един ленив следобед, като подремнем на горещия бял пясък на плажа. След това ще се наслаждаваме на залеза, докато сръбваме по малко ром „Колинс“ на верандата на хотел „Халекалани“, а после ще прескочим до едно малко скътано ресторантче, което знам в Маноа Валей.
Стейси го изгледа развеселена.
— Не си ли мислил някога да станеш придружител на млади дами?
— Не ми е в характера да карам нежния пол да плаща — каза Пит с приятелски тон. — Затова съм винаги без пукната пара.
Той направи пауза и погледна навън през прозореца на големия двумоторен хеликоптер на военновъздушните сили, който се носеше с бръмчене през нощта. Огромната птица се бе появила в ранната вечер на същия ден, когато Пит и Планкет бяха спасени и вдигна от борда на китайската джонка целия геоложки екип от „Мочурливи поля“ и екипажа на „Олд Герт“. Но преди това всички благодариха от сърце на Оуен Мърфи и екипажа му за тяхната гостоприемност. Последното, което оставаше да сторят, бе да се погрижат за Джими Нокс. След като обвитото му в платно тяло бе вдигнато на борда, големият хеликоптер се издигна над „Шанхай Шели“ и „Тъксън“ и се отправи към Хаваи.
Луната бе във фаза три четвърти и светлите й лъчи проблясваха по водната повърхност под хеликоптера. Пред тях се появи един презокеански кораб и пилотът прелетя почти директно над него. Напред в югоизточна посока Пит зърна светлините на остров Оаху. Той щеше да бъде потънал в дълбок сън като Сандекър, Джордино и останалите, но въодушевлението му от това, че бе успял да избяга от скелета с коса в ръката, караше кръвта му да ври и кипи. Това, както и фактът, че Стейси бе останала будна, за да му прави компания.
— Виждаш ли нещо? — попита тя между две прозевки.
— Оаху на хоризонта. След петнадесет минути трябва да прелетим над Хонолулу.
Тя го погледна закачливо.
— Разкажи ми повече за утре, особено за частта след вечерята.
— Не съм стигнал дотам.
— Е, и?
— Окей, има две палми.
— Палми?
— Разбира се — каза Пит, като изглеждаше изненадан от въпроса й. — И между тях един таен хамак за двама.
Хеликоптерът, в чийто свръхмодерен, подобен на „Ферари“ корпус липсваше познатото опашно витло, увисна за момент над една малка затревена площ в предградията на Хикъм Фийлд. Невидими в тъмната нощ, в района кръстосваха патрули от специален армейски боен взвод. Един светлинен сигнал от земята съобщи на пилота, че районът е обезопасен. Едва тогава той леко приземи огромната машина върху меката трева.
Към тях веднага се приближи един малък автобус, върху чиито две страни бе изписано „Кауанунай туърс“, и спря почти до върха на перките на ротора. Той бе следван от един черен „Форд седан“ и военна линейка, която щеше да откара тялото на Джими във военната болница „Триплър“ за аутопсия. От колата слязоха четирима мъже в цивилни дрехи и застанаха до вратата на хеликоптера.
Още със стъпването си на земята уморените хора от НЮМА бяха въведени в автобуса. Пит и Стейси излязоха последни. Един униформен часови си протегна ръката, като им блокира пътя и им посочи колата, до която вече стояха адмирал Сандекър и Джордино.
Пит блъсна настрани ръката му и отиде до автобуса.
— Довиждане — каза той на Планкет. — И си пази сухи краката.
Планкет почти смачка ръката на Пит.
— Благодаря, че ми спасихте живота, мистър Пит. Следващият път, когато се видим, пиенето е от мен.
— Ще го запомня. Шампанско за теб, бира за мен.
— Бог да ни пази.
Когато Пит се приближи до черната кола, двама от мъжете тикнаха златните си значки в лицето на Сандекър, като се представиха за агенти на федералното правителство.
— Действаме по президентска заповед, адмирале. Трябва да ви окажем съдействие и незабавно да откараме вас, мистър Пит, мистър Джордино и мис Фокс до Вашингтон.