— Аз се извинявам — започна Джордън — за всички неудобства, които може да съм причинил, но се страхувам, че сме изправени пред една критична ситуация, която може да засегне сигурността на нашата нация. — Той направи пауза, за да погледне надолу към личните досиета върху бюрото пред него. — Неколцина от вас ме познават, както и някои от вас са работили с мен в миналото. Мистър Пит и мистър Джордино. Вие сте в малко неизгодно положение в сравнение с мен, тъй като аз знам нещо за вас, но вие знаете твърде малко за мен.
— По-скоро нищо — предизвика го Джордино, като избегна гневния поглед на Сандекър.
— Съжалявам — каза учтиво Джордън. — Казвам се Рей Джордън и съм упълномощен лично със заповед от президента да ръководя всички дела, касаещи националната сигурност, както външна, така и вътрешна. Операцията, която ще предприемем, покрива и двете страни. За да обясня ситуацията и вашето присъствие тук, ще дам думата на моя заместник-директор по оперативните въпроси мистър Доналд Кърн.
Кърн бе нисък, мършав и кокалест. Изключително хладнокръвните му синьо-зелени очи сякаш четяха мислите на всички в залата. На всички, с изключение на Пит. Погледите им се сблъскаха така, сякаш два куршума се бяха срещнали във въздуха, без нито един от тях да може да надделее над другия или да се остави да бъде победен.
— Най-напред — започна Кърн с изненадващо басов глас, докато все още се мъчеше да разгадае Пит, — ние всички ще станем част от една нова федерална организация, която се състои от следователи, специалисти, поддържащ персонал, експерти, които ще анализират подробно всеки един случай, и полеви агенти — всичките събрани с цел да премахнат една сериозна заплаха за много хора тук и по целия свят. Накратко, екип МЕР.
Той натисна единия от няколкото бутона на едно табло върху бюрото си и се обърна към стената. Върху нея, осветена отзад, се показа схемата на организационната структура. Най-отгоре имаше едно кръгче, последвано отдолу от по-голям кръг. От него, подобно на крака на паяк, излизаха четири по-малки окръжности.
— Най-горният кръг представлява командният център тук във Вашингтон — започна лекцията си той. — По-долният е нашият център за събиране на информация, който се намира на тихоокеанския остров Корор от веригата острови на република Палау. Резидентът, който ще действа като директор на полевите операции, е Мел Пенър.
Той млъкна и посочи с поглед към Пенър, който бе влязъл в стаята заедно с него и Джордън.
Пенър кимна с червендалестото си, набръчкано като рипсено кадифе лице и лениво вдигна ръка. Той нито погледна към другите около масата, нито се усмихна.
— Прикритието на Мел е, че е социолог от Ю Си Ел Ей, който изучава местната култура — добави Кърн.
— Мел ни излиза евтино — засмя се Джордън. — Обзавеждането на дома и офиса му включва едно походно легло, телефон, машина за унищожаване на документи и едно работно бюро, което му служи още за трапеза и за поставка на електрическия му котлон.
Браво на Мел, помисли си Пит, докато се мъчеше да остане буден, полуучуден от продължителните им встъпителни речи, преди да пристъпят направо към въпроса.
— Нашите групи ще носят кодови имена — продължи Кърн. — Кодовете ще бъдат различни марки автомобили. Например ние в централното командване ще бъдем известни като „група Линкълн“. Мел Пенър е „група Крайслер“. — Той направи пауза, за да потупа съответните кръгчета от схемата, преди да продължи. — Мистър Марвин Шоуолтър, който между другото е заместник-директор по сигурността към Държавния департамент на САЩ, ще работи в нашето посолство в Токио и ще поеме всички дипломатически проблеми от японска страна. Кодът на неговата група е „Кадилак“.
Шоуолтър се изправи, пипна ключа си от Фи Бета Капа и се поклони с глава.
— Удоволствие е да работя с всички вас — каза изискано той.
— Марв, ти ще информираш най-важния си персонал, че нашите оперативни агенти от МЕР ще започнат да действат по места, за да бъдат в течение, ако случайно забележат нещо, което може да им изглежда като неправомерни действия. Не искам нашето положение да бъде компрометирано от някое съобщение по канала за комуникации на посолството.
— Ще се погрижа за това — обеща Шоуолтър.
Кърн се обърна към Стейси и брадатия мъж, който седеше до нея.