— Как бих могъл да го забравя? Всеки път, когато се опитвах да те изпреваря, ти ме буташе и хвърляше в храстите.
Неш се засмя весело, както само той умееше.
— Никога не се опитвай да изпреварваш по-възрастните. Ние обичаме да си мислим, че сме по-умни от вас, децата.
— Тъкмо затова се нуждая от помощта ти и се чудех дали ще можеш да се срещнеш с мен в сградата на НЮМА. Имам нужда от твоя ум.
— На каква тема?
— Атомни реактори за състезателни коли.
Неш веднага разбра, че Пит не искаше да съобщи истинския повод по телефона.
— Кога? — попита той без колебание.
— Веднага щом ти е удобно.
— След час добре ли е?
— Идеално — каза Пит.
— Къде си сега?
— Ям японски сашими.
Неш изпъшка.
— Отвратително нещо. Само господ знае в какви химикали и мръсотии плуват рибите.
— Въпреки това е вкусно.
— Ще отида да говоря с майката ти. Тя не те е отгледала правилно.
— Ще се видим след час, Пърси.
Пит затвори и се върна на масата. Въпреки че беше много гладен, той едва докосна блюдото си от сашими. Той лениво се зачуди дали някоя от тайно внесените бомби не лежи заровена под пода на ресторанта.
Пит взе такси до десететажната сграда на НЮМА. Той се разплати с шофьора и погледна за миг нагоре към смарагдовозелените слънчеви прозорци, които покриваха стените и завършваха горе с извит пирамидален връх. Тъй като не бе почитател на класическия външен вид на правителствените сгради в столицата, адмирал Сандекър искаше един модерен лъскав изглед и го бе получил. Фоайето представляваше атриум, обграден с водоскоци и аквариуми, пълни с екзотичен морски живот. В средата на морскозеления мраморен под се издигаше един огромен глобус, върху който бяха изобразени геоложките разседи и хребети във всяко едно море и голямо езеро, както и по-големите реки на земята.
Пит влезе в един свободен асансьор и натисна бутона с цифрата 10. Пропусна офиса си на четвъртия етаж и се изкачи до комуникационната и информационна мрежа на последния. Тук се помещаваше мозъчният център на НЮМА, хранилище, в което се пазеше всяко късче информация, регистрирана някога за океаните — научна, историческа, белетристична и документална. Това огромно помещение с компютри и банки памет бе мястото, за което Сандекър харчеше доста голям процент от бюджета на НЮМА, който бе обект на постоянна критика от шепа негови врагове в Конгреса. Независимо от това огромната му електронна библиотека бе спестила огромни средства от стотици проекти, открила бе пътя към многобройни важни открития и спомогнала за предотвратяването на няколко национални бедствия, за които никога не бе съобщавано в средствата за масова информация.
Човекът зад това страховито море от данни бе Хирам Йегър.
„Блестящ“ бе комплиментът, който най-често бе отправян към интелекта на Йегър, докато „измачкан“ отличаваше външния му вид. С посивяваща руса коса, вързана на дълга опашка, вчесана брада, бабешки очила и изтъркани дънки „Ливайс“, целите в кръпки, от Йегър лъхаше романтиката на отминалото време на хипитата. Той бе получил военни отличия за трите си участия във виетнамската война и бе служил в частите на „Тюлените“21 от военноморските сили. Ако беше останал в сферата на компютърното проектиране в Калифорния и основал своя собствена компания, той можеше накрая да оглави една процъфтяваща корпорация и да стане много богат. Но предприемачеството въобще не съблазняваше Йегър. Той бе един уникален парадокс и един от любимците на Пит.
Когато адмирал Сандекър му предложи да поеме управлението над огромния компютърен комплекс и бази данни на НЮМА с почти неограничен бюджет, Йегър прие. Той премести семейството си в една малка ферма в Шарпсбърг, щата Мериленд и започна работа, преди да бяха изминали осем дена от предложението на адмирала. Той прекарваше дълги часове на работното си място, като оставяше системите с базите данни да работят двадесет и четири часа в денонощието и въртеше операторите на три смени, за да събират и пресяват морето от данни, които те получаваха или изпращаха на американските и чуждестранните експедиции, действащи по целия свят.
Пит намери Йегър на бюрото му, което бе поставено върху един издигнат, въртящ се подиум в средата на огромната стая. Йегър го бе поръчал специално, за да може да следи с всевиждащ поглед цялото свое владение, чиято стойност достигаше милиард долара. Той хапваше пица и пиеше безалкохолна бира, когато съзря Пит и скочи чевръсто на крака с широка усмивка на лицето.
21
SEAL (англ.), съкращение от Sea Air Land — специални групи на военноморските сили за действие по море, въздух и земя. Най-елитната група за специални операции в арсенала на САЩ. Акронимът, взет като самостоятелна дума, означава също и „тюлен“, прозвище, използвано за членовете на SEAL. — Б.пр.