— Дърк, ти си се върнал.
Пит изкачи стъпалата до „олтара на Йегър“, както неговите подчинени го наричаха зад гърба му, и двамата се здрависаха сърдечно.
— Здравей, Хирам.
— Съжалявам за „Мочурливи поля“ — каза сериозно Йегър, — но истински се радвам да те видя отново сред живите. Господи боже, приличаш на углавен престъпник, току-що излязъл от карцера.
Пит погледна с копнеж към пицата.
— Не можеш ли да ми отделиш едно парче?
— Разбира се. Заповядай. Ще изпратя за втора. Искаш ли малко фалшива бира, за да го пробуташ надолу? Съжалявам, че не мога да ти дам истинска, но нали знаеш разпоредбите.
Пит седна и се справи набързо с една голяма пица плюс два резена от тази на Йегър и три безалкохолни бири, които компютърният гений държеше в малък хладилник, вграден в бюрото му. Между отделните хапки Пит осветли Йегър за събитията, довели до спасяването му и завърши разказа си до полета за Хаваи.
Йегър слушаше с интерес, след което се усмихна като изпълнен със скептицизъм съдия на бракоразводно дело.
— Виждам, че бързо си се върнал вкъщи.
— Нещо се е случило.
Йегър се засмя.
— Има си хас да не е. Ти не си довтасал обратно тук само за да изядеш пицата ми. Какви мисли се въртят в твоето пъклено съзнание?
— Очаквам един мой роднина, доктор Пърси Неш, да пристигне тук след няколко минути. Пърси бе един от учените от проекта „Манхатън“, които построиха първата атомна бомба. Бивш директор на Комисията по атомна енергия, сега пенсионер. Като използвам ума на твоя суперкомпютър и познанията на Пърси за ядрените оръжия, искам да създам един сценарий.
— Концептуализация.
— Опорни точки, хипотези и т.н.
— За какво се отнася?
— За контрабандно пренасяне.
— На какво?
— Бих предпочел да го назова, когато Пърси пристигне тук.
— Някакъв осезаем масивен предмет, като ядрена бойна глава? — попита самодоволно Йегър.
Пит го погледна.
— Това е една от възможностите.
Йегър лениво се изправи на крака и заслиза надолу по стълбите.
— Докато чакаме чичо ти, аз ще отида да загрея моя CAD/CAM.
Той слезе на пода и изчезна, преди Пит да се сети да го попита за какво говори.
23
Огромна бяла брада се спускаше надолу от лицето на Пърси Бомбата, като закриваше половината от пъстроцветната му вратовръзка. Той имаше малък нос и сключени вежди с присвити очи на кочияш на фургон, твърдо решен да прекара заселниците през индианската територия. Лицето му бе включено в една телевизионна реклама за бира и озаряваше света от малкия екран с лъчезарния си поглед. Той изглеждаше много по-млад от своите осемдесет и две години.
Той се бе издокарал за посещението си във Вашингтон. Пърси никога нямаше да сложи строг сив костюм на тънки райета или син с червена вратовръзка. Той влезе в компютърния комплекс на НЮМА облечен в спортно сако със светлолилав цвят, с кърпичка в подходяща тоналност в джобчето и носеше сиви широки панталони и каубойски ботуши от гущерова кожа. Преследван по петите и забавляван в интимна обстановка от половината привлекателни вдовици в околовръст от сто мили, Пърси някак си бе успял да остане ерген. Той притежаваше остроумие, което го правеше чест гост на тържества и сбирки, освен това бе и чревоугодник, чиято изба с вина бе предмет на завист от страна на всички домакини, които организираха светски тържества и приеми в домовете си.
Сериозната страна на характера му се състоеше в огромните му познания в областта на смъртоносните ядрени оръжия. Пърси бе вътре в играта още от самото начало в Лос Аламос и остана на работа в Комисията по атомна енергия и наследилото я ведомство в продължение на почти петдесет години. Много лидери на страни от третия свят биха дали цялото си богатство за таланта на Пърси. Той бе един от малкото експерти, които можеха да сглобят истинска атомна бомба в гаража си на цената на една мощна тревокосачка.
— Дърк, момчето ми! — избумтя той. — Колко се радвам да те видя.
— Изглеждаш във форма — каза Пит, като се прегърнаха.
Пърси сви тъжно рамене.
— Ония проклетници от Отдела за контрол на моторните превозни средства ми отнеха книжката за мотоциклета, но аз все още мога да карам моя стар „Ягуар ХК-120“.