— Тук е мистър Статс. Моля, кажете на мистър Линкълн, че проблемът се крие в климатика на колата му. Дочуване.
Пърси хвърли един развеселен поглед към Пит.
— Ти наистина знаеш как да поставяш хората на мястото им, нали?
— Правя каквото мога.
Йегър седеше, вперил поглед във вътрешността на компресора, който той бе уголемил на компютърния екран.
— Има нещо, което куца в тази история.
— Какво? — попита Пърси. — Какво каза?
— Значи ако в един момент ние вбесим японците, те ще ни затрият от лицето на земята. Но те не могат да елиминират цялата ни отбрана, особено атомните ни подводници. Силата на нашия ответен удар ще направи на пух и прах цялата им верига от острови. Ако искате мнението ми, аз мисля, че цялото това нещо е неосъществимо и води единствено до самоубийство. Един голям блъф.
— В теорията ти има само един малък пропуск — каза Пърси, като се усмихваше търпеливо на Йегър. — Японците са надхитрили най-добрите мозъци в областта на разузнаването и са открили ахилесовата пета на световните суперсили. От тяхна гледна точка последствията не са чак толкова катастрофални. Ние сключихме договор с японците за оказване на помощ при създаване на системата за стратегическа отбрана, която трябваше да унищожава още в полет бойните глави на ракетите. Но докато нашите лидери я отписаха като твърде скъпа и неприложима, те продължиха с обичайната си високотехнологична ефективност и успяха да създадат една работеща система.
— Да не би да казваш, че са неуязвими? — попита Йегър с шокиран глас.
Пърси поклати глава.
— Все още не. Но дай им още две години и те ще имат една разгърната, работеща система „Междузвездни войни“, а ние не.
24
В сградата на Капитолия една анкетна подкомисия провеждаше заседание при закрити врати. Целта й бе да извърши проучване и оценка на японското културно и икономическо влияние върху Съединените щати. Тези засукани думи означаваха на прост език, че някои членове на Конгреса бяха изпаднали в ярост от това, че според тях Съединените щати са се превърнали в заложник на все по-силно затягащата се примка на японския капитал.
Ихиро Цубой, главен директор на „Каноя Секюрити“, най-голямата компания за търговия с ценни книжа в света, седеше на една маса пред издигнатото, дълго и извито като тезгях бюро на комисията на Конгреса. От двете страни на Цубой бяха седнали четирима от главните му съветници, които вбесяваха членовете на комисията с непонятното бръщолевене помежду си, преди Цубой да отговори на всеки един въпрос.
На външен вид Цубой не приличаше на финансовия гигант, който ръководеше компанията за ценни книжа с капитал, достатъчен да погълне без никакво затруднение Пейн Уебър, Чарлс Шуаб, Мерил Линч и останалите уважавани брокерски къщи на Уолстрийт. Всъщност той вече бе закупил голям брой акции в няколко от тях. Тялото му бе ниско и слабо, а лицето му според някои приличаше на лицето на весел собственик на къща с гейши.
Външният вид на Цубой подвеждаше. Той лесно можеше да се изправи срещу един протекционистки настроен Конгрес и с пламтящ поглед да отстоява позициите си. Конкурентите му в Япония и чужбина го мразеха и се страхуваха от него, тъй като бяха изпитали на собствен гръб силата му. Жестокостта му се допълваше с хитрост и проницателност. Неговите изкусни финансови машинации го бяха издигнали до нивото на култова фигура, чието презрение към Америка и европейските нации едва ли бе пазено в дълбока тайна. Най-способните инвестиционни брокери и корпоративни рейдъри24 на Уолстрийт бяха просто малки мравки в сравнение с гуруто на токийската фондова борса. В ръцете си Цубой бе съсредоточил огромна власт, с която можеше да събори опорите, които крепяха американската икономика.
Той седеше и любезно отговаряше на въпросите на анкетната комисия, като не спираше да се усмихва с вбесяваща учтивост по време на целия разпит. Той говореше леко и спокойно, сякаш водеше приятелски разговор с гости на масата за вечеря.
— Ако почитаемите членове на Конгреса прокарат този закон, с който принуждават японските компании да продават нашите основни пакети акции от бизнеса ни в Съединените щати на ваши компании на цена, много по-ниска от тяхната стойност, това не може да бъде нищо друго, освен национализация. Вярата на целия свят в американския бизнес ще рухне. Ще настъпи хаос. Банковите системи ще се сгромолясат заедно с международните валути. Индустриалните нации ще банкрутират. И коя ще бъде причината за всичко това? По мое скромно мнение, японските инвестиции са най-доброто нещо, което някога се е случвало на американския народ.
24
„Нападатели на компании“ (ам.) — човек или организация, която прави неприятелски предложения за поглъщане (takeover) на компания, чиито акции се предлагат на фондовата борса. — Б.пр.