Цубой не бе свикнал да бъде побеждаван в дискусиите си от жена. В Япония почти не съществува феминистко движение. Жените там не се допускат в сферата на бизнеса и управлението. Нито един японец нямаше да приеме заповед, ако тя идваше от жена. Самообладанието му започна да се пропуква, а съветниците му седяха със зяпнали уста.
— Президентът и Конгресът могат да започнат с уверения, че вие никога няма да затворите пазарите си за нашите продукти или инвестиции — отговори уклончиво Цубой. — Също така вие трябва да ни позволите да влизаме във вашата страна без неудобството, каквото е една виза.
— С други думи, Америка да стане васал на Япония.
— Тъй като Съединените щати са в състояние на упадък, а моята нация се развива с невероятен темп, може би вие трябва да помислите дали да не приемете нашите методи вместо вашите. Гражданите ви трябва да изучават задълбочено японската култура. Те може да научат нещо.
— Това ли е една от причините, поради която в огромните ви предприятия извън Япония работят само ваши хора, а не работници от страната домакин?
— Ние наемаме местен персонал — отвърна Цубой с тон, сякаш бе засегнат.
— Но не и за ръководните длъжности. Вие наемате дребни началници, секретарки и пощальони. Бих могла също така да добавя, и много малко жени и хора от малцинствата. Да не говорим за синдикатите, които вие успяхте успешно да парирате.
Депутатката от Конгреса трябваше да изчака отговора, докато Цубой разговаряше на японски с хората си. Те или не знаеха, или не ги бе грижа, че приглушените им гласове се записваха и превеждаха. На всеки няколко минути пред сенатор Диас пристигаха листа с написания превод.
— Трябва да разберете — най-сетне отговори Цубой, — че не страдаме от предразсъдъци. Ние просто смятаме за неудачна практиката да позволяваме на западни граждани, които не познават в дълбочина нашите методи и не тачат нашите национални обичаи, да заемат високи постове в задграничните ни предприятия.
— Това не е разумен курс, мистър Цубой — каза кратко Лорън. — Мисля, че говоря от името на повечето американци, когато казвам, че не ни се нрави да бъдем третирани с презрение от чужди граждани в нашата собствена страна.
— Жалко, мис Смит. Като говоря от името на моя народ, аз смятам, че тук не става въпрос за такава намеса, за каквато вие загатвате. Ние просто желаем да получаваме печалби, без да настъпваме някого по пръстите.
— Да, ние добре познаваме алчния егоизъм на японския бизнес. Вие продадохте стратегическа военна и компютърна технология на Съветския блок. За такъв ръководител на голяма корпорация като вас Съветският съюз, Източна Германия, Куба, Иран и Либия са просто купувачи.
— Международните идеологически и морални въпроси не ни засягат. Поставянето им над практическите неща, които се отнасят до изгодна търговия, е неразбираемо за нашия начин на мислене.
— Още един въпрос — каза Лорън. — Вярно ли е това, че сте предложили вашето правителство да купи целия щат Хаваи, за да може да се балансира търговският дефицит на Съединените щати с Япония?
Цубой не се консултира с помощниците си, а веднага изстреля обратно отговора.
— Да, аз предложих тази мярка. Японците съставляват болшинството от населението на Хаваи и нашите бизнес среди сега притежават шестдесет и два процента от недвижимата собственост. Аз предложих също така Калифорния да бъде превърната в смесена икономическа зона, поделена между Япония и Америка. Ние притежаваме огромни ресурси от работна ръка, които можем да изнасяме зад граница, а нашият капитал може да построи стотици производствени предприятия.
— Намирам вашите схващания за крайно отблъскващи — каза Лорън, като потисна надигащия се в нея гняв. — Никога не ще допуснем Калифорния да бъде омърсена от домогванията на японския бизнес. За жалост, разправят, че много от жилищните квартали в Хаваи са вече само за японци и редица курорти и клубове за голф са недостъпни за американските граждани. — Лорън направи пауза, за да погледне Цубой право в очите, преди да продължи да говори с присвити устни. — Що се отнася до мен, аз ще се боря срещу всяко едно по-нататъшно посегателство, като използвам цялата власт, с която разполагам.