Сега пред него бе изникнала една загадка и той трябваше да претърси района за лодките от японския автотранспортен кораб. Освен това капитанът носеше на плещите си и отговорността за сто и тридесет пътника, повечето от тях доведени до плачевно състояние от морската болест, на които съвсем не им бе до благородни спасителни операции.
— Ще разрешите ли да отида там с няколко души от екипажа, капитане?
Корволд вдигна поглед към изваяното скандинавско лице на главния офицер Оскар Стеен. Очите, които отвърнаха на погледа му, бяха по-тъмносини от тези на Корволд. Главният офицер бе слаб и строен, с изпънато като струна тяло. Кожата на лицето му бе загоряла, а косата изсветляла от стоене под открито слънце.
Корволд не отговори веднага. Отиде до прозорчето на мостика и се загледа в морето, което разделяше двата кораба. Вълните, които се нижеха една след друга, се издигаха на височина три-четири метра.
— Не възнамерявам да рискувам живота на хора, мистър Стеен. По-добре да изчакаме, докато морето се поуспокои малко.
— Карал съм лодка и в по-бурни води.
— Няма защо да бързаме. Корабът пред нас е мъртъв като труп в моргата. И ако се съди по вида му, товарът се е изместил и той се пълни с вода. По-добре да го оставим така, както е, и да потърсим лодките му.
— Там може да има ранени — упорстваше Стеен.
Корволд поклати глава:
— Нито един капитан не би напуснал кораба си, изоставяйки ранените от екипажа.
— Нито един капитан, който не е загубил разсъдъка си, може би. Но що за човек би изоставил здрав кораб и спуснал лодки по средата на тайфун със скорост 65 възела, без да изпрати сигнал за бедствие?
— Пълна мистерия — съгласи се Корволд.
— Не трябва да забравяме и товара — продължи Стеен. — Ватерлинията показва, че корабът е натоварен догоре, а размерите му са такива, че той може да превозва над седем хиляди автомобила.
Корволд хвърли проницателен поглед към Стеен.
— Мислите да спасите товара ли, мистър Стеен?
— Да, сър. Ако корабът е напълно изоставен с пълен товар и ние успеем да го закараме до някое пристанище, нашият иск към спасената стока трябва да бъде равен или по-голям от половината от нейната стойност. Компанията, както и екипажът биха могли да си поделят пет-шестстотин милиона крони.
В продължение на няколко секунди Корволд размишляваше над думите му. Примамливата мисъл, подхранвана от алчността, се бореше с някакво лошо предчувствие, появило се нейде дълбоко в душата му. Накрая победи алчността.
— Вземи хората си, като включиш и помощник-инженера. Щом от комина му излиза дим, значи машините му са още в изправност. — Той направи пауза. — Но аз все пак предпочитам да изчакате, докато морето се успокои.
— Няма време — заяви решително Стеен. — Ако кренът му се увеличи с още десет градуса, тогава ще бъде твърде късно. По-добре да тръгнем веднага.
Корволд въздъхна. Той вървеше против убежденията си, но през ума му мина и мисълта, че след като положението на „Дивайн стар“ се разчуе, всеки един корабен влекач за спасителни операции в околовръст от хиляда мили щеше да се понесе с пълна пара към тяхното местоположение, както шофьорите на автовлекачи се стичат към мястото на някоя катастрофа на близката магистрала.
Накрая той сви рамене.
— Щом се уверите, че на „Дивайн стар“ няма никой от екипажа му и че можете да го подкарате, докладвайте ми обратно и аз ще организирам претърсването за неговите лодки.
Още преди Корволд да бе свършил, Стеен вече го нямаше. Той събра хората си и след десет минути те бяха спуснати във водовъртежа на морските води. Групата му се състоеше от него самия, четирима моряка, помощник главния инженер Олаф Андерсон и радиста Дейвид Сакагава — единственият моряк на борда на „Нарвик“, който знаеше японски. Задачата на моряците бе да огледат съда, докато Андерсон прегледа машинното отделение. Ако се установеше, че транспортният кораб е бил изоставен, Стеен щеше официално да го постави под свое разпореждане.
Със Стеен на руля велботната моторница пореше бурните води, като с мъка се изкачваше по гърба на вълните, които заплашваха да я потопят, преди да се спусне отново стремглаво надолу в падината, в очакване на следващата. Мощният морски двигател „Волво“ боботеше с безупречен ритъм и те се носеха към автотранспортния кораб с попътен вятър зад кърмата.