— За последните деветдесет дни.
— Няма проблем — каза Сухака, почти престаравайки се в желанието си да услужи. — Всичките ни списъци с пратките автомобили са въведени в компютъра и аз мога да ви ги извадя за десетина минути. Цифрите трябва да съвпаднат. Токио почти никога не прави грешки. Бихте ли желали чашка кафе, докато чакате?
— Да — каза уморено Джордино. — Бих изпил едно.
Сухака го въведе в един малък празен офис. Красивата секретарка донесе кафето и докато той го сърбаше, тя се върна с един прилежно подреден куп списъци на складовите наличности.
За по-малко от половин час Джордино откри това, за което го бе изпратил Пит. Той се облегна назад и задряма, за да може да изглежда отстрани просто като един търтей от огромната бюрократична машина, който търси как да си убие времето.
Точно в пет часа Сухака влезе в стаята.
— Персоналът си отива вкъщи, но аз ще остана да работя до късно. Има ли нещо, с което мога да ви помогна?
— Не — отвърна Джордино, като затваряше папките. — Аз също искам да се прибера вкъщи. Работното ми време свърши и вече съм в почивка. Благодаря ви за оказаната помощ. Вашите цифри за внесените коли ще бъдат въведени в огромния компютър на министерството. С каква цел? Само някой дребен чиновник с канцелария накъде из сутерените знае със сигурност.
Той прибра папката от Министерството на търговията и вече излизаше от вратата, когато се обърна, сякаш нещо се бе сетил, с типичния маниер на Питър Фолк-Коломбо.
— Има едно нещо.
— Да?
— Дребно несъответствие, което едва ли си струва да бъде споменавано.
— Да?
— Когато разглеждах вашия опис на внесените автомобили, случайно попаднах на шест коли, които са били разтоварени в Балтимор от два различни кораба, но не фигурират в експортната листа на вашето главно управление в Токио.
Сухака изглеждаше явно объркан.
— Никой не ми е обърнал внимание за това. Може ли да ги сравня с вашите цифри?
Джордино разгъна счетоводните списъци, които бе взел назаем от приятеля си в търговското министерство и ги постави редом до онези, дадени му от секретарката. Той подчерта колите, които фигурираха в неговия списък, но липсваха в онзи от Токио. Всички шест бяха спортни седани „СП-500“.
— Официално казано, ние не се притесняваме от това несъответствие — каза с безразличен тон Джордино. — При положение, че вие сте ги декларирали при влизането им в страната, вашата компания е чиста пред закона. Сигурен съм, че това е просто една грешка, допусната от счетоводния ви отдел в Токио, която впоследствие е била изчистена.
— Непростима небрежност от моя страна — каза Сухака, сякаш бе изпуснал скъпоценни камъни от короната на императора в канализацията. — Прекалено много съм се доверявал на централния ни офис. Някой от моя персонал е бил длъжен да го открие.
— Просто от любопитство, кои търговци са получили тези коли?
— Един момент.
Сухака поведе Джордино към офиса си, където седна на бюрото си и започна да натиска клавишите на настолния си компютър. След това се облегна назад и зачака. Когато данните светнаха на екрана, усмивката му в миг се изпари и лицето му побледня.
— Всяка една от шестте коли е била получена от различен търговец. Ще са необходими няколко часа, за да проследим всичките. Ако благоволите да се отбиете при мен утре сутринта, аз с удоволствие ще ви дам имената им.
Джордино махна безразлично с ръка.
— Няма нужда. И двамата имаме много по-належащи дела. Що се отнася до мен, аз трябва да се промъкна някак си през натовареното движение, да се изкъпя и да заведа жена си на ресторант. Днес е нашата годишнина.
— Поздравления — каза Сухака с явно облекчение в очите.
— Благодаря. Благодаря ви и за помощта.
Широката усмивка на Сухака отново цъфна върху лицето му.
— За мен винаги е удоволствие да ви помогна. Довиждане.
Джордино измина четирите пресечки до една бензиностанция, откъдето се обади от един обществен телефон. Един мъжки глас му отговори кратко:
— Да?
— Тук е вашият приятел, търговецът на мерцедеси. Имам един модел, който, мисля, ще ви заинтересува.
— Вие сте излезли от района си, сър. Трябва да продавате по-близо до крайбрежието или още по-добре някъде из Тихия океан.
— Голяма работа — изсумтя Джордино. — Ако не можете да си позволите една хубава немска кола, опитайте „Мурмото“. Подшушнаха ми за шест спортни седана „СП-500“, които се предлагат със специална отстъпка.