Чух, че си се върнал тайно в града. Изчистих страхотния мухъл, който бе нападнал хладилника ти един месец след като замина. Предполагам, че си гладен. В хладилника има салата, а в тенджерата на печката съм стоплила супа от риба. Съжалявам, че не мога да бъда тук, за да те посрещна, но трябва да присъствам на една официална вечеря в Белия дом.
С обич,
Той постоя така за момент, като се мъчеше да накара изтощеното си от липса на сън съзнание да вземе решение. Първо да вечеря и след това да си вземе душ? Или първо да се пъхне под душа? Реши, че един горещ душ ще го събори и той въобще няма да може да се добере до масата. Съблече се и си надяна пижамата. Излапа салатата „Уолдорф“, както и почти цялата тенджера с рибената чорба заедно с две чаши каберне совиньон „Смадърс Брадърс — 1983“ от една бутилка, която взе от рафта с вино в килера.
Той се нахрани и тъкмо изплакваше чиниите в мивката, когато телефонът иззвъня.
— Да?
— Мистър Пит?
— Да, мистър Джордън — отговори Пит, като веднага разпозна гласа. — Какво мога да направя за вас?
— Надявам се, че не прекъснах съня ви.
— Главата ми е все още на десет минути от възглавницата.
— Исках да се обадя и да разбера дали сте говорили с Ал.
— Да, той ми се обади веднага, след като е говорил с вас.
— Въпреки че сте действали без разрешение, информацията бе твърде полезна.
— Знам, че не трябваше да излизам извън границите на моята територия, но исках да проверя едно мое хрумване.
— Ти не си падаш много по работата в екип, нали, Дърк? — каза Джордън, като използва за първи път малкото име на Пит. — Предпочиташ да играеш собствената си игра.
— „Мъдростта означава да преследваш най-добрите цели с най-добрите средства“.
— Твои думи?
— Не, принадлежат на Франсис Хачисън, шотландски философ.
— Поздравления за точния цитат — каза Джордън. — По-голямата част от официален Вашингтон щяха да плагиатстват от оригинала и да цитират „Целта оправдава средствата“.
— Какво искате? — попита Пит, като отправи един отчаян поглед към леглото си.
— Реших, че може би ще искаш да узнаеш, че открихме колите с бомбите.
— И шестте? — попита Пит смаян.
— Да, скрити са в едно запечатано подземно помещение в сградата на една японска банка в центъра на Вашингтон. Там те чакат деня, в който ще изчистят праха от тях и ще ги закарат до предварително определените им цели, където ще ги взривят.
— Много бързо се справихте.
— Ти си имаш свои методи, ние — наши.
— Поставихте ли ги под наблюдение?
— Да, но трябва да пипаме много внимателно. Все още не смеем да се намесим, не и преди да ликвидираме онези, които са виновни за този ужас и не унищожим командния им център — каза Джордън. — И без това Джордино без малко да провали операцията този следобед. Някой в „Мурмото Дистрибютърс“ е бил уплашен. Ние влязохме и излязохме от тяхната счетоводна система само минути преди те да изтрият данните за внесените коли.
— Данните ли ви отведоха до колите?
— Успяхме да проследим и да проникнем в известна компания за превози, собственост на японци, чиито камиони са ги натоварили. В архивите им, разбира се, нямаше и дума за крайното местоназначение, но ние успяхме да вземем „назаем“ копие от пътния лист на шофьора. В него бяха записани броя на километрите, които камионът е изминал, след като е напуснал пристанището. Останалото включваше интензивно разследване и обикаляне.
— Като разбиване и влизане.
— Ние никога не разбиваме, когато влизаме — каза Джордън.
— Ако случайно се разчуе, че нашите примерни граждани седят върху атомни бомби, принадлежащи на чужда сила, страната ще бъде разтърсена от невиждана паника.
— Да, ситуацията не е за завиждане, съгласен съм. Общественият скандал и жаждата за отмъщение могат да уплашат японците и те да закарат колите на стратегически позиции и да натиснат копчето за взривяване, преди да можем да ги намерим и обезвредим.
— Едно общонационално издирване може да отнеме двадесет години, докато намерим всичките.
— Не мисля така — каза спокойно Джордън. — Ние знаем начина, по който го правят и благодарение на теб и Джордино знаем какво да търсим. Японците не могат да се мерят дори и наполовина с нас по професионализъм в разузнавателния бранш. Обзалагам се, че ще намерим всички „Мурмото“ и бомбите в тях до тридесет дни.