— Приветствам оптимизма ви — каза Пит. — Ами нашите съюзници и руснаците? Японците може да са скрили бомби и при тях. Смята ли президентът да предупреди техните лидери за тази възможност?
— Все още не. Не може да се разчита, че от държавите от НАТО няма да изтече информация за тази толкова важна тайна. От друга страна, президентът може да сметне, че посвещаването на Кремъл в тайната може да обтегне отношенията. Помисли си. Сега сме в една и съща лодка с тях. И над двете държави внезапно е надвиснала заплаха от друга суперсила.
— Има и друга надвиснала заплаха.
— Те са толкова много, коя съм пропуснал?
— Да предположим, че Япония взриви няколко бомби в Съединените щати или в Русия? Всяка една от двете страни би си помислила, че е атакувана от другата и ще си обявят взаимно война, докато хитрите японци ще стоят настрани и доволно ще потриват ръце.
— Не искам да си легна с тази мисъл в главата — каза неспокойно Джордън. — Нека да приемем нещата такива, каквито са. Ако нашата операция се увенчае с успех, то тогава всичко е отново в ръцете на политиците.
— Вашата последна мисъл — каза Пит с престорена тревога — би държала човек буден нощи подред.
Той тъкмо бе задрямал, когато тихото иззвъняване на охранителната система го предупреди, че някой се опитва да влезе в хангара. С голямо усилие на волята си той стана от уютното легло и се запъти към кабинета си, където включи една малка телевизионна охранителна система.
Стейси Фокс стоеше пред страничната входна врата и гледаше нагоре с усмивка към това, което Пит смяташе, че е една добре скрита камера за следене.
Той натисна един бутон и вратата се отвори. След това той излезе и застана на стълбищната площадка.
Стейси пристъпи вътре в хангара. Тя изглеждаше сексапилна и едновременно с това скромна със синьото си елече, тясна пола в тон с елека и бяла блуза. Тя се движеше бавно и с почтително благоговение през морето от големи машини. Спря пред една красива спортна кола „Талбот-Лаго Гранд Спорт“, чието купе бе направено по специална поръчка от френската фирма „Соше“, и нежно погали с пръсти бронята.
Стейси не бе първата. Почти всяка жена, която някога бе посещавала необикновеното жилище на Пит, биваше пленявана от талбота. Докато Пит възприемаше тази кола като шедьовър на техническото изкуство, за жените тя бе по-скоро като нещо дълбоко чувствено, което ги привличаше неотразимо. Веднъж съзрели нейните гладки, почти котешки извивки на тялото и почувствали мощната сила на двигателя и дъха на изящната кожа в купето, колата се превръщаше за тях в еротичен символ.
— Как ме откри? — попита той с глас, който заехтя под огромния свод.
Тя вдигна очи.
— Прекарах два дена в изучаване на досието ти, преди да излетя за Тихия океан и да се кача на борда на „Инвизибъл“.
— Откри ли нещо интересно? — попита той, раздразнен от това, че всеки, който имаше необходимите пълномощия, можеше да надзърта в личния му живот.
— Ти си един невероятен човек.
— Без ласкателства, моля.
— Колекцията ти от автомобили е изумителна.
— Има много други по-големи колекции с по-скъпи модели и марки.
Тя се обърна отново към „Талбот-Лаго“.
— Тази ми харесва страшно.
— Предпочитам зелената до нея, с отделното купе за пътници.
Стейси се обърна и погледна „Статс“, сякаш оценяваше манекенка, която представяше нов модел рокля по време на ревю. След миг тя поклати глава.
— Хубава, но масивна, твърде мъжествена за женския вкус.
После тя отново вдигна поглед към него.
— Можем ли да говорим?
— Ако успея да остана буден. Качвай се.
Тя се изкачи по извитата стълба и той я разведе на кратка обиколка из апартамента.
— Мога ли да ти предложа питие? — попита Пит.
— Не, благодаря. — Тя го погледна и в очите й се появи състрадание. — Не трябваше да идвам. Ти изглеждаш така, сякаш всеки миг ще се строполиш мъртъв на пода.
— Ще се оправя след един добър сън — каза той с плачевен тон.
— Това, от което се нуждаеш, е един добър масаж — каза неочаквано тя.
— Мислех, че си дошла да говорим.
— Мога да говоря, докато те разтривам. Шведски или шиацу? Какъв метод на масаж предпочиташ?