— Откъде да знам, по дяволите, направи и двата.
Стейси се засмя.
— Добре.
Тя го хвана за ръката и го поведе в спалнята, където го бутна да легне по корем върху леглото.
— Съблечи си пижамата.
— Мога ли да запазя благоприличие, като се покрия с чаршаф?
— Да не би да имаш нещо, което не съм виждала преди? — каза тя, докато издърпваше ръкавите на пижамата му.
Той се засмя.
— Не ме карай да се обръщам.
— Исках да се извиня, преди Тим и аз да заминем за Западното крайбрежие — каза тя със сериозен тон.
— Тим?
— Доктор Уедърхил.
— Работили сте заедно преди, предполагам.
— Да.
— Ще те видя ли отново някога? — попита той.
— Не знам. Нашите задачи могат да ни отведат в различни посоки. — Тя се поколеба за миг. — Искам да знаеш, че страшно съжалявам за бъркотията, която създадох. Ти ми спаси живота, а тъй като аз заех допълнително място в последната подводница, ти без малко да загубиш своя.
— Един добър масаж и ще бъдем квит — каза Пит с уморена усмивка на уста.
Тя погледна надолу към проснатото му тяло.
— Имаш добър тен за човек, живял четири месеца под водата.
— Това е от циганската ми кръв — провлече той със сънлив глас.
Като масажираше, използвайки основните положения на техниката шиацу, Стейси натискаше с пръсти и палци чувствителните зони по голите стъпала на Пит.
— Страхотно е — измърмори той. — Джордън съобщи ли ти какво открихме за бойните глави?
— Да, ти доста си го уплашил с внезапния си ход. Той е помислил, че напускаш отбора. Сега, когато Тим и аз знаем точно къде да насочим нашето разследване, ще ни бъде много по-лесно да открием къде са разположени колите с бомбите.
— И ще претърсвате пристанищата по Западното крайбрежие?
— Сиатъл, Сан Франциско и Лос Анджелис са пристанищата, където акостират автотранспортните кораби с автомобилите „Мурмото“.
Пит се умълча. Стейси разтриваше краката му, като съчетаваше техниките на шиацу с тези на шведския масаж. Тя масажира ръцете, гърба и врата му. Накрая леко го потупа по задните части и му нареди да се обърне. Не последва никакъв отговор.
Пит спеше като заклан.
Някъде в ранните утринни часове, той се събуди от допира на тръпнещото й от буйно желание тяло, преплетено в неговото. Движенията, чувствата, тихите стонове на Стейси — всичко това стигаше до замъгленото му от умора съзнание като приказен сън. Той изпитваше чувството, че се издига нейде нависоко, сред гръмотевици и бури, преди всичко да се стопи и изчезне в мрака и той отново да изпадне в черната тъма на съня.
— Изненада, сънливецо — каза депутатката Лорън Смит, като прокара пръст по гърба на Пит.
Пит прогони остатъците от съня в далечните кътчета на съзнанието си. Обърна се по гръб и я погледна. Тя седеше с кръстосани боси крака на празния край на леглото. Носеше памучна горница на цветя без деколте и сиво-зелени памучни панталони с басти. Косата й бе вързана отзад с дълго шалче.
Изведнъж той си спомни и хвърли неспокоен поглед към срещуположната страна на леглото. За негово голямо облекчение то беше празно.
— Не трябва ли да си в Конгреса и да вършиш важни дела? — попита той, тайно доволен, че Стейси си бе отишла, преди Лорън да пристигне.
— В почивка сме.
Тя държеше една чашка с кафе далеч от обсега на ръцете му и го изкушаваше.
— Какво трябва да направя за кафето?
— Ще ти струва една целувка.
— Доста скъпичко е, но съм в безизходица.
— И едно обяснение.
Задава се, помисли си той, като бързо фокусира мислите си.
— За какво?
— Не за какво, а за кого. Знаеш, за жената, с която си прекарал нощта.
— Каква жена? — попита той, като умело си даде вид на неразбиращ.
— Тази, с която си спал снощи в леглото.
— Да виждаш тук някъде друга жена?
— Не е необходимо да я виждам — каза Лорън, на която тази игра на закачки й доставяше огромна наслада. — Усещам дъха й.
— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че това бе масажистката ми?
Тя се наведе надолу и впи устни в неговите в продължителна целувка. Когато накрая се отдръпна, тя му подаде кафето и каза: