— Не беше лошо. Ще ти поставя отличен за новаторство.
— Измамен съм — каза той, надявайки се да промени посоката на разговора. — Тази чаша е пълна само наполовина.
— Нали не искаше да го разлея върху завивките ти? — Тя се засмя така, сякаш наистина се наслаждаваше на любовното прегрешение на Пит. — Вдигни огромното си космато тяло от леглото и измий този парфюм. Мирисът му не е лош, признавам. Доста скъпичък. Отивам да правя закуската.
Лорън стоеше до масата и режеше един грейпфрут, когато Пит за втори път през последните осем часа излезе от душа. Той уви една хавлиена кърпа около бедрата си, отиде зад нея и я прегърна с ръце през кръста. След това потърка нос във врата й.
— Не сме се виждали цяла вечност. Как успя да издържиш толкова дълго без мен?
— Потопих се изцяло в законодателната дейност и напълно те забравих.
— И не намери малко време да полудуваш?
— Бях много послушна. Не че нямаше да стана лошо момиче, ако имах и най-малката възможност, особено ако знаех, че ти въобще не си си губил времето, след като си се върнал вкъщи.
Лорън се справи отлично, помисли си Пит. Всичко се сведе само до един лек пристъп на ревност. Тя бе достатъчно умна, за да не прави от това трагедия. Пит не бе единственият мъж в живота й. Никой от двамата не се налагаше над другия, нито проявяваше неоправдана ревност — отношения, които правеха тяхната връзка още по-жадувана.
Когато той загриза нежно ушната й мида, тя се обърна и обви ръце около врата му.
— Джим Сандекър ми разказа за разрушаването на проекта ви и как едва си се спасил.
— Това се предполага, че е тайна — каза той, докато търкаха носове.
— Членовете на Конгреса имат своите привилегии.
— Можеш да имаш привилегии при мен по всяко време.
Очите й потъмняха.
— Говоря сериозно. Съжалявам, че базата бе загубена.
— Ще построим друга. — Той погледна надолу към нея и се усмихна. — Бяха спасени резултатите от всички тестове. Това е най-важното.
— Джим каза, че секунди са те делели от смъртта.
Пит се ухили.
— Оттогава изтече много вода, както казват.
Той я пусна и седна на масата. Отстрани Лорън и Дърк приличаха на щастливи съпруг и съпруга, седнали на закуска в дома си в неделната утрин. В действителност обаче нито Дърк, нито Лорън бяха някога сключвали брак.
Той вдигна един вестник, който тя бе донесла заедно с продуктите за закуска и прегледа страниците му. Очите му се спряха на една статия и след като хвърли поглед на съдържанието й, той вдигна очи.
— Виждам, че отново си на челно място в „Поуст“ — каза той, като се усмихваше. — Значи започваме атака срещу нашите приятели от Ориента?
Лорън майсторски метна омлета в една чиния.
— Една трета от собствеността върху американския бизнес вече е прехвърлена в Токио. С нея замина просперитетът и независимостта ни като нация. Америка вече не принадлежи на американците. Ние се превърнахме във финансова колония на Япония.
— Толкова ли сме зле?
— Обществеността няма и бегла представа колко сме зле — каза Лорън, като постави омлета и една чиния с препечен хляб пред Пит. — Огромният ни дефицит е създал една отворена врата, през която икономиката ни изтича, а на нейно място влизат японски пари.
— Ние сами сме си виновни — каза той, като размахваше вилица. — Те живеят икономично и пестеливо, ние харчим и пилеем, като потъваме все повече и повече в дългове. Ние подарихме или продадохме нашите водещи позиции във всички останали технологии, които не бяха откраднати. И сега стоим, наредени на опашка с отворени банкови книжки и увиснали езици в алчно очакване да им продадем нашите корпорации и недвижима собственост, за да натрупаме бързо пари. Погледни фактите в очите, Лорън. Нито едно от тези неща нямаше да се случи, ако обществеността, деловите кръгове, вие в Конгреса и икономическите кретени в Белия дом бяха осъзнали, че тази страна е въвлечена в безпощадна финансова война с враг, който ни счита за по-нисши от себе си. Както стоят нещата, ние сме пропилели всички шансове за успех.
Лорън седна на масата с чашка кафе и подаде на Пит чаша с портокалов сок.
— Това е най-дългата реч, която някога съм чула да произнасяш. Смяташ ли да се кандидатираш за Сената?
— По-скоро бих дал да ми изтръгнат ноктите на краката. Освен това един Пит на Капитолия е достатъчен — каза той, като имаше предвид баща си, сенатора Джордж Пит от Калифорния.