На стотина метра от „Дивайн стар“ те откриха, че не са сами. Едно стадо акули кръжеше около наклонения кораб, сякаш някакво вътрешно чувство им подсказваше, че той ще потъне, оставяйки няколко апетитни късове храна.
Рулевият плъзна лодката под късия нос и се приближи до подветрената страна. Хората в лодката изпитваха чувството, че при всяка една вълна, която се разбиваше в корпуса на „Дивайн стар“, корабът щеше да се сгромоляса върху тях. Когато огромното туловище се снижи, Стеен метна нагоре една лека стълбичка от найлонови въжета, на чийто край имаше абордажна кука. На третия опит куката прехвърли горния ръб на фалшборда и се хвана здраво.
Пръв нагоре по въжената стълба се покачи Стеен и се прехвърли на палубата. Андерсон и останалите бързо го последваха. След като се събраха отново до огромните лебедки на котвите, Стеен ги поведе нагоре по една стълба, която наподобяваше аварийните стълби, използвани при пожар. Тя бе закрепена върху носовата преградна стена, върху която нямаше нито един прозорец. След като изкачиха пет палуби, те влязоха в най-обширния мостик, който Стеен някога бе виждал през своята петнадесетгодишна морска служба. След малката икономична рулева кабина на „Нарвик“, тази тук изглеждаше просторна като гимнастически салон. Въпреки че в средата й бе струпана огромна грамада от електронно оборудване, то успяваше да запълни само една малка част от нея.
Вътре бе безлюдно, но подът бе целия осеян с пръснати карти, секстанти и други навигационни прибори, които бяха изпадали от отворени шкафове и чекмеджета. Върху един плот лежаха две отворени куфарчета, сякаш собствениците им бяха излезли за малко и всеки момент щяха да се върнат.
Бягството, изглежда, е било паническо.
Стеен разгледа главния пулт.
— Корабът е напълно автоматизиран — каза той на Андерсон.
Главният инженер кимна:
— И още как. Органите за управление се задействат от човешки глас. Тук никой не мести лостове, нито дава нареждания на кормчията за посоката на курса.
Стеен се обърна към Сакагава.
— Може ли да включиш това нещо и да говориш с него?
Роденият в Норвегия азиатец се наведе над компютризирания пулт и в продължение на няколко секунди мълчаливо го разучаваше. След това натисна бързо един след друг два бутона. Лампичките на пулта светнаха и устройството тихо забръмча. Сакагава погледна Стеен с лека усмивка.
— Японският ми е малко ръждясал, но мисля, че ще може да ме разбере.
— Поискай да съобщи състоянието на кораба.
Сакагава избърбори нещо на японски в един малък приемник и зачака с надежда да получи отговор. След няколко мига един мъжки глас отговори в бавен отчетлив тон. Когато той млъкна, Сакагава погледна неразбиращо Стеен.
— Казва, че кингстоновите клапани са отворени и нивото на водата в машинното отделение наближава два метра.
— Заповядай му да ги затвори — рязко изрече Стеен.
След кратка размяна на думи, Сакагава поклати глава.
— Компютърът казва, че кингстоновите клапи са били блокирани в отворено положение. Те не могат да бъдат затворени с компютърна команда.
— Изглежда, че ще имам трудна задача пред себе си — каза Андерсон. — По-добре да сляза долу и да ги затворя. И кажи на този проклет робот да пусне помпите.
Докато говореше, той направи знак на двама от моряците да го последват и те изчезнаха надолу по една стълба, тичайки към машинното отделение.
Един от останалите моряци се приближи до Стеен. Очите му щяха да изскочат от ужас, а лицето му бе бяло като тебешир.
— Сър… открих един труп. Мисля, че е радистът.
Стеен се втурна в свързочната стая. Върху един стол, прегърбен над пулта на радиопредавателя, седеше един почти безформен труп. От човешкото същество, което някога бе стъпило на палубата на „Дивайн стар“, не бе останало и следа. Трупът нямаше никаква коса и ако не бяха напълно оголените зъби, Стеен не можеше да различи дали той гледаше напред или назад. Покъртителният ужас на гледката се допълваше и от това, че кожата на тялото му бе цялата в мехури, а плътта отдолу бе изгорена и отчасти стопена.
Въпреки това нямаше и най-малка следа от прекомерна топлина или пожар. Дрехите му бяха чисти и изгладени, сякаш току-що ги беше облякъл.
Човекът изглеждаше така, сякаш бе изгорен отвътре.
2
Ужасната воня и шокиращата гледка разтърсиха Стеен до основи. Трябваше му цяла минута, за да се възстанови. След това той бутна настрана стола с отвратителния му собственик и се наведе над радиото.