В Съветския съюз имаше повече светлинни точки от всички други държави, тъй като представляваше по-голяма заплаха за Япония, отколкото търговските й съперници от Европа и Съединените щати. Странното бе, че нито един голям град или военен обект не бяха набелязани като цел. Всички светлини като че ли идваха от пусти или слабо населени райони, което правеше „Кайтен“ още по-загадъчен като средство за шантаж.
— Духът на баща ти се гордее с теб — тихо каза Йошишу в благоговение. — Благодарение на твоя гений ние ще можем да заемем нашето истинско място като световна сила от първа величина. Двадесет и първият век принадлежи на Нипон. С Америка и Русия е свършено.
Сума бе доволен.
— Проектът „Кайтен“ нямаше да бъде създаден и построен без твоята помощ, скъпи мой стари приятелю и разбира се, не без финансовите магии на Ихиро Цубой.
— Много си любезен — каза Цубой с поклон. — Макиавелистичната интрига да се уреди тайното финансиране на строежа на секретен завод за ядрени оръжия бе едно голямо предизвикателство.
— Съветското и западното разузнаване знаят, че ние можем да произвеждаме ядрени оръжия — каза Каматори, като внесе реалистична насока на разговора.
— Ако не са знаели преди експлозията — добави Сума, — сега вече знаят.
— Американците ни подозираха от няколко години — каза Сума. — Но те не успяха да проникнат през нашите системи за сигурност и да потвърдят точното местоположение на нашата инсталация.
— За наш късмет глупаците търсят в хоризонтална посока, вместо във вертикална. — Гласът на Йошишу бе ироничен. — Но ние трябва все пак да имаме предвид твърде реалната възможност, че рано или късно ЦРУ или КГБ ще открият мястото.
— Вероятно по-рано — каза Каматори. — Един от нашите тайни агенти ме информира, че няколко дни след експлодирането на „Дивайн стар“ американците са предприели повсеместни тайни операции за разследване на нашето участие. Те вече са започнали да душат около един от дистрибуторите на „Мурмото“.
Върху лицето на Йошишу се появи една тревожна бръчка.
— Американските разузнавачи са много добри. Страхувам се, че проектът „Кайтен“ е в опасност.
— До утре ще узнаем точно колко са научили — каза Каматори. — Имам среща с нашия агент, който току-що се върна от Вашингтон. Той твърди, че носи последната информация.
Тревогата в съзнанието на Йошишу се усили.
— Не можем да позволим проектът да бъде поставен в опасност, преди командният център да е напълно готов за действие. Последиците биха довели до края на нашата нова империя.
— Съгласен съм — каза мрачно Цубой. — Следващите три седмици сме уязвими, докато бойните глави седят безполезни. Едно изтичане на информация и западните държави ще се обединят заедно и ще ни ударят от всички страни икономически, както и военно.
— Няма за какво да се тревожим — каза Сума. — Техните агенти могат да попаднат на нашия завод за ядрени оръжия, но те никога не ще открият местоположението на мозъчния център на проекта „Кайтен“. Не и след сто години, камо ли за три седмици.
— А дори и да им се усмихне късметът — каза Каматори, — те никога не ще могат да го неутрализират навреме. Има само един вход и той е укрепен с масивни стоманени прегради и се охранява от въоръжени до зъби сили за сигурност. Инсталацията може да издържи на директно попадение на атомна бомба и да продължи да функционира.
Устните на Сума се разтегнаха в усмивка.
— Всичко работи в наша полза. При най-малкия признак за опит за проникване или атака от неприятелски специални сили ние можем да заплашим, че ще взривим една или повече от бойните глави в колите.
Цубой не бе убеден.
— Какъв смисъл има една празна заплаха?
— Хидеки предложи един умен ход — каза Каматори. — Никой друг, освен ние в тази стая и инженерите в командния център не знае, че остават още три седмици до завършване на системата. Западните лидери лесно могат да бъдат подведени да сметнат, че системата е напълно работоспособна.
Йошишу кимна доволно с глава.
— Тогава няма от какво да се страхуваме.
— Сигурно заключение — заяви Сума без колебание, — ние прекалено много се плашим от нещо, което никога няма да стане.
В пищно украсения офис се възцари мълчание. Четиримата мъже седяха, всеки потопен в мислите си. След минута вътрешният телефон на бюрото на Сума иззвъня. Той вдигна слушалката и изслуша отсрещната страна, без да проговори. След това я постави отново на вилката.