— Секретарката ми ме информира, че моят готвач е приготвил обяда в частната ми трапезария. Ще бъда изключително щастлив, ако почитаемите ми гости обядват с мен.
Йошишу се изправи бавно на крака.
— Приемам с удоволствие. Като знам висшето кулинарно майсторство на твоя готвач, аз се надявах, че ще ни поканиш.
— Преди да приключим — каза Цубой, — има още един проблем.
Сума кимна.
— Имаш думата, Ихиро.
— Очевидно ние не можем да обикаляме по земята и да взривяваме атомни бомби всеки път, когато някое недружелюбно правителство размаха сабята на търговските ограничения или увеличава вносните тарифи. Ние трябва да имаме алтернативи, които не са така унищожителни.
Сума и Каматори си размениха погледи.
— Ние обсъдихме тази ситуация доста задълбочено — каза Сума — и смятаме, че най-доброто решение е отвличането на нашите врагове.
— Тероризмът е чужд на нашата култура — възрази Цубой.
— А какво според тебе е Кръвното червено братство, синко? — попита спокойно Йошишу.
— Откачени фанатизирани убийци. Те убиват невинни жени и деца в името на някаква отвеяна революционна догма, която никой не разбира.
— Да, но те са японци.
— Неколцина, но повечето са източногерманци, обучени от КГБ.
— Те могат да бъдат използвани — каза категорично Сума.
Цубой не се предаваше.
— Не препоръчвам дори и най-невинната връзка с тях. Едно малко подозрение и ще започне масово разследване на нашата дейност, която не бихме посмели да изложим на публичен показ.
— Хидеки не пропагандира политическото убийство — поясни Каматори. — Това, което той предлага, е отвличането на невъоръжени заложници да бъде приписано на Кръвното червено братство.
— Това сега е по-разумно — усмихна се Йошишу. — Мисля, че разбирам. Ти си поддръжник на копринения затвор.
Цубой поклати глава.
— Никога не съм го чувал.
— В миналото — обясни Йошишу, — когато един шогун не е искал да убива неприятеля си, той го отвличал и го затварял тайно в богато уредени стаи в знак на уважение. След това приписвал вината за изчезването на своя пленник на неговите ревностни врагове.
— Точно така — кимна Сума. — Аз имам подобна постройка в едно малко, но модерно имение.
— Не е ли малко рисковано? — попита Цубой.
— Очевидното никога не е в обсега на подозрение.
Каматори погледна Цубой.
— Ако имате кандидати за отвъдното, трябва само да ми дадете имената им.
Очите на Цубой се сведоха надолу с невиждащ поглед. След малко той ги вдигна.
— В Съединените щати има двама души, които ни причиняват много огорчение. Но трябва да внимаваш много. Те са членове на Конгреса и тяхното отвличане неминуемо ще предизвика буря от протести.
— Похищение, извършено от Кръвното червено братство и иск за откуп ще бъде добро прикритие за тяхното внезапно изчезване — каза Сума, сякаш говореше за времето.
— Кого точно имате предвид? — попита Каматори.
— Депутатката от Конгреса Лорън Смит и сенаторът Майкъл Диас.
Йошишу кимна.
— А, да, двамата, които подеха инициативата за пълно търговско ембарго срещу нас.
— Въпреки усилията, които положихме в нашите лобита, те събират достатъчно гласове, за да прокарат законопроекта през двете камари. Елиминирайте ги и инициативата ще пропадне.
— Правителството им ще нададе вой до небесата — предупреди Сума. — Това може да има обратен ефект.
— Нашите лобистки интереси са придобили силно влияние в Конгреса и ще насочат протеста и възмущението към терористичен заговор. — Гневът на Цубой от отношението на анкетната подкомисия към него не бе се уталожил. — Достатъчно сме били унижавани от американските политици. Нека сега научат, че силата им вече не ги предпазва от злини.
Йошишу се загледа с невиждащ поглед навън праз прозореца за няколко секунди. След това поклати глава.
— Много жалко.
Сума го погледна.
— За какво съжаляваш, стари приятелю?
— За Съединените американски щати — тихо изрече Йошишу. — Те са като красива жена, която умира от рак.
28