— Дръж! — Старецът грабна украсения с пера жезъл на варварите и му го подаде. — Халосай го, а след това ще го загасим.
Таселхоф взе жезъла, замахна с всичка сила и го удари в гърдите. Мъжът се свлече на земята. От тълпата се изтръгна всеобща въздишка на облекчение. Изведнъж кендерът застина с отворена уста, сграбчил жезъла, без да откъсва поглед от зашеметяващата гледка в краката си.
Пламъците бяха изгаснали моментално. Одеждите на Теократа бяха непокътнати, а по кожата му нямаше и следа от изгаряне. От него не се издигаше дори струйка дим!
— Той го излекува! — извика старецът. — Жезълът! Погледнете жезъла!
Таселхоф погледна жезъла, който държеше. Беше се превърнал в продълговат кристал, който сияеше с ярка синя светлина!
Старецът се разкрещя:
— Извикайте стражите! Арестувайте този кендер! Арестувайте варварите! Арестувайте приятелите им! Видях ги, че идват с онзи рицар! — И посочи Стърм.
— Какво? — скочи Танис. — Ти полудя ли бе, старче?
— Извикайте стражите! — Викът се предаде от уста на уста. — Нали видяхте…? Синият кристален жезъл! Намерихме го. Сега най-после ще ни оставят на мира. Повикайте стражите!
Теократът се изправи и се олюля. Лицето му беше бледо, само бузите му горяха в червено. Варварката и спътникът й се изправиха с ужас в очите.
— Гадна вещица! — гласът на Хедерик трепереше от гняв. — Ти ме излекува със зло! Аз може да горя, но пречиствам плътта си, а ти ще гориш, за да пречистиш душата си! — И преди някой да успее да го спре, постави ръката си в пламъците. Чертите му се изкривиха от болка, но от устните му не се изтръгна и стон. След това хвана овъглената си ръка и закрачи през развълнуваната тълпа с изражение на страдание и диво задоволство.
— Изчезвайте! — втурна се към Танис останалата без дъх Тика. — Целият град търси този жезъл! Онези, закачулените, казаха на Теократа, че ще унищожат Солас, ако го открият у някого. Хората от града ще ви предадат на стражите!
— Но той не е наш! — възпротиви се полуелфът. Старецът се бе облегнал с доволна усмивка и ги наблюдаваше.
Когато улови погледа на Танис, се ухили широко и му, намигна.
— Да не мислиш, че ще ти повярват! — Тика закърши ръце. — Виж!
Танис се огледа. Хората ги гледаха враждебно. Някои стискаха здраво чашите си, а други бяха сложили ръце върху дръжките на мечовете си. Виковете, които се чуваха отдолу, го накараха да се обърна към приятелите си.
— Ще се наложи да излезем през кухнята.
— Да — кимна Тика. — Няма да се сетят да погледнат отзад. Само побързайте, защото много скоро ще обкръжат хана.
Годините, прекарани в раздяла, не бяха повлияли на способността на компанията да действа организирано пред лицето на опасността. Карамон беше навлякъл бронята и шлема и с меч в ръка помагаше на брат си да се изправи. Райстлин заобиколи масата, стиснал собствения си жезъл, Флинт бе вдигнал брадвата си и наблюдаваше свъсено зяпачите, които очевидно не се осмеляваха да нападнат добре въоръжените мъже. Само рицарят седеше и най-спокойно пиеше бирата си.
— Стърм! — подкани го разтревожен Танис. — Давай да се махаме оттук!
— Да бягам? — изненада се неимоверно той. — От тази сган?
— Да! — Танис се поколеба. Спомни си, че рицарският кодекс на честта забранява бягството пред лицето на опасността, следователно трябваше да го убеди по друг начин. — Този човек, е религиозен фанатик. Иска да ни качи на кладата! А освен това има дама, която се нуждае от твоята защита.
— Ама, разбира се, дамата. — Стърм веднага скочи и се запъти към жената. — На вашите услуги, мадам — поклони се той. Правилата на кавалерството не му позволяваха да проявява нетърпение. — Оказва се, че сме обвързани. Вашият жезъл ни постави в сериозна опасност, но най-вече вас самата. Ние познаваме околността, защото сме израснали тук. Вие, доколкото знам, сте чужденци. За нас ще бъде чест да придружим вас и галантния ви приятел, като направим всичко необходимо, за да запазим живота ви.
— По-бързо! — Тика задърпа Танис за ръката. Карамон и Райстлин вече стояха на вратата на кухнята.
— Доведи кендера!
Таселхоф стоеше като закован и се взираше в жезъла, който бързо придобиваше обичайния си кафеникав цвят. Тика го сграбчи за яката и го понесе към кухнята. Той изписка и изпусна жезъла. Златна Луна бързо го вдигна и го притисна до себе си. Личеше й, че е изплашена, но изгледа Стърм и Танис с ясен и решителен поглед — мисълта й очевидно бе пъргава. Спътникът й бързо изрече някаква фраза на техния език, но тя поклати глава. Мъжът се намръщи и направи отсечено движение с ръка, на което жената отвърна рязко. Той замълча и помръкна.