— Аз мога да ви помогна. — Гласът на Златна Луна прозвуча ясно като сребърна камбана. Носеше жезъла спокойно, само за миг зърна изуменото лице на Стърм. Знаеше, че постъпката й е рискована, но изпитваше неприязън към тези странни свещеници. Те очевидно знаеха нещо за жезъла и тя на всяка Дена искаше да разбере какво е то.
— Сега ние притежаваме синия кристален жезъл. — Девойката застана срещу водача на групата с гордо вдигната глава. — Но не сме го откраднали. Той ни бе даден. Ривъруайнд пристъпи от едната й страна, а Стърм — от другата. Карамон излезе от храстите и застана зад нея с ръка на меча и подканваща усмивка.
Това е вашата версия — отвърна свещеникът с нисък глас и впери неспокойните си тъмни очи в жезъла, след което посегна да го вземе. Златна Луна побърза да го притисне към себе си.
— Този жезъл е бил изнесен от много зло място. Ще направя каквото е по силите ми, за да помогна на вашия умиращ брат, но няма да го предам нито на вас, нито на който и да е друг, докато не се уверя в правото му да го притежава.
Свещеникът се поколеба и хвърли поглед към другарите си. Танис видя, че посягат нервно към широките платнени пояси, с които бяха препасани робите им. Необичайно широки пояси, отбеляза на ум, със странни подутини. Беше сигурен, че това отдолу не са молитвеници. Изруга и се зачуди защо Карамон и Стърм не им обръщат внимание — воинът изглеждаше напълно отпуснат, а рицарят се почесваше, сякаш присъстваше на приятелска сбирка. Танис вдигна предпазливо арбалета си и постави стрела в тетивата.
Водачът на групата сведе глава и скри ръце в широките си ръкави.
— Ще бъдем благодарни за всяка помощ, която можете да окажете на нашия нещастен събрат. И се надяваме вие и вашите спътници да ни съпроводите до Хейвън. Обещавам да ви докажем, че жезълът е станал ваша собственост погрешка.
— Ще отидем, където пожелаем, братко — изръмжа Карамон.
Глупак! — помисли си Танис и понечи да му изкрещи някакво предупреждение, но все пак реши да остане в храстите, в случай че се сбъднеха нарастващите му страхове.
Златна Луна и водачът отидоха при колата. Ривъруайнд плътно я следваше, а Карамон и Стърм застанаха малко встрани и загледаха с любопитство. Когато стигнаха задната част, свещеникът я побутна с увитата си ръка. Тя се отдръпна от него, пристъпи напред и надникна вътре. Всичко премина пред очите на Танис за един миг. Избухна синя светлина и се чу вик. Златна Луна изпищя и отскочи назад, а Ривъруайнд застана пред нея. Свещеникът поднесе до устните си някакъв рог и го наду.
— Карамон! Стърм! — изкрещя Танис и вдигна арбалета. — Това е кап… — Върху главата му се стовари нещо тежко и го повали на земята. Чифт силни ръце го стиснаха за гърлото и натикаха лицето му в калта и мокрите листа. Хватката се затегна. Танис отчаяно се опитваме да си поеме въздух, но носът и устата му бяха пълни с кал. Пред очите му избухнаха искри и той трескаво сграбчи ръцете, които се опитваха да прекършат гръкляна му. Но хватката беше много здрава и той почувства, че започва да губи съзнание. Напрегна мускули за последен отчаян отпор, когато чу приглушен крясък и хрущене на кости. Ръцете пуснаха гърлото му и тежестта се свлече от него.
Полуелфът се изправи и трескаво си пое въздух. Избърса лицето си от калта и видя Флинт, който стоеше до него, вдигнал тежка цепеница в ръце. Но джуджето не гледаше него, а тялото в краката си.
Танис проследи изцъкления му поглед и също прикова ужасени очи в тялото. То не беше човешко! От гърба му стърчаха кожени криле. Плътта му бе като на гущер, а пръстите на огромните ръце и крака завършваха с криви нокти. Въпреки това съществото бе ходило изправено като човек и беше облечено в сложна броня, в която имаше отвори за крилете. Но видът на лицето го накара да потръпне — не бе виждал подобно нещо нито в Крин, нито в най-ужасните си кошмари. Беше почти човешко, но изглеждаше така, сякаш някой го е преобразил насилствено в гущерско!
— В името на всички богове. — прошепна изумено Райстлин и се приближи до Танис. — Какво е това?
Той не успя да отговори, защото с периферното си зрение видя нов син отблясък и чу вика на Златна Луна.
Отначало, когато надникна в колата, тя се зачуди каква е тази ужасна болест, която може да превърне кожата на човек в люспи. Понечи да докосне нещастния свещеник с жезъла си, но в същия момент той се хвърли върху нея и посегна да й го отнеме с хищните си пръсти. Златна Луна инстинктивно се дръпна назад, но свещеникът реагира бързо и впи нокти в жезъла. Избухна ослепителна синя светлина. Съществото изпищя и падна в колата, разтърсвайки обгорената си ръка. Ривъруайнд и извади меча си и тръгна да защитава Дъщерята на Главатаря.