Но неочаквано се спря, изтърва оръжието и задъхан отстъпи назад, без да направи никакъв опит да се защити. Груби ноктести ръце сграбчиха Златна Луна изотзад. Отвратителна люспеста ръка затисна устата й. Тя се опита да се изтръгне и тогава видя Ривъруайнд. Той се взираше ужасен в съществото в колата, лицето му беше мъртвешки бледо, а дишането му — накъсано и повърхностно като на човек, който се събужда от кошмарен сън и открива, че той е действителност.
Но девойката не загуби самообладание, ритна съществото в коляното, костта му изпращя и хватката отслабна. Златна Луна се отскубна и го халоса с жезъла. Загледа изумено тялото, повалено от удар, на който би завидял дори Карамон, и премести погледа си към жезъла, който проблясваше в синьо. Но нямаше време да се чуди — останалите вече я обкръжаваха. Тя описа широк полукръг с жезъла и това ги възпря. Но за колко време?
— Ривъруайнд!
Викът й извади варварина от унеса му. Той се извърна и я видя да се отдалечава към гората, задържайки с жезъла закачулените свещеници на разстояние от себе си. Сграбчи един от тях и го повали на земята. Друг обаче се нахвърли отгоре му, а трети се втурна към Златна Луна. Избухна ослепителен син блясък. Миг преди Танис да изкрещи, Стърм бе усетил, че свещениците са им подготвили капан, и беше успял да извади меча си. През процепите на колата бе видял ноктите, вкопчили се в жезъла, и се беше втурнал на помощ на Ривъруайнд. Но се оказа напълно неподготвен за реакцията на варварина при вида на съществото — той отстъпи назад, без да направи и най-малък опит да се защити. Просто стоеше и го гледаше.
Стърм прониза съществото в гърба. То изпищя и се обърна, изтръгвайки меча от ръцете му. Агонизирайки, обви ръце около него и го повали на земята. Рицарят разбра, че то умира, и поведе отчаяна борба да се освободи от гадните му люспести ръце. Писъците секнаха и тялото замря. Стърм го преобърна и направи опит да извади меча си. Оръжието не помръдна! Изгледа го невярващо и го задърпа с всичка сила, като накрая дори стъпи върху тялото за по-добра опора. Мечът дори не се разклати. Той започна ожесточено да налага съществото с юмруци, но бързо се отдръпна и го загледа с омраза и почуда. Беше се вкаменило!
— Карамон! — изкрещя Стърм, но в същия момент отгоре му се хвърли, размахвайки брадва, друг странен свещеник. Рицарят се сниши, но усети пронизваща болка в главата и рухналата кръв го заслепи. Той залитна и отгоре му се стовари огромна тежест.
Карамон, който беше останал пред колата, тъкмо се бе отправил на помощ на Златна Луна, когато чу вика му, но в същия момент към него приближиха други две същества. Той замахна с късия си меч, за да ги задържи на разстояние, и извади камата от пояса си с лявата ръка. Единият от свещениците се хвърли към него. Карамон замахна и острието потъна в плътта. Разнесе се смрад и върху робата се появи зеленикаво петно. Раната разяри още повече съществото. То продължи да настъпва с проточени от змийската му уста лиги. Воинът за миг изпита невероятна паника. Беше се бил с троли и таласъми, но тези ужасяващи свещеници го плашеха до смърт. Почувства се сам и изоставен, но в този момент чу до себе си окуражаващ шепот.
— Тук съм, братле. — Спокойният глас на Райстлин прочисти съзнанието му.
— Тъкмо навреме — пое си дъх Карамон и замахна с меча си. — Що за гнусни свещеници са тия?
— Не ги пронизвай! — предупреди го магьосникът. — Ще се вкаменят. И не са свещеници, а нещо като хора-змии. Затова са облечени така.
Макар да бяха различни колкото денят и нощта, близнаците се биеха умело в екип. Карамон пусна камата и меча на земята и напрегна мускулестите си ръце. Щом видяха това, същества се нахвърлиха отгоре му. Парчетата плат се бяха размотали и се вееха гротескно от ръцете и краката им. Воинът потръпна от отвращение при гледката на люспестите тела и кривите нокти.
— Готов ли си?
— Аст тасарк симиралан кринави — изрече тихо магьосникът и хвърли шепа пясък във въздуха. Съществата забавиха дивия си устрем и обориха глави в магическа дрямка… но внезапно премигнаха, окопитиха се и продължиха устрема си.
— Не се поддават на магия! — промърмори удивен Райстлин.
Но краткото забавяне беше достатъчно за Карамон. Хванаха змийските им вратове и ги изви един около друг. Телата се строполиха на земята като безжизнени статуи. Той се обърна и видя, че на помощ на събратята си се притичват още двама с проблясващи криви мечове.
— Стой зад мен — заповяда Райстлин с дрезгав шепот.
Карамон се наведе и взе меча и камата. Изправи се зад брат си, разтревожен за неговата безопасност, но знаеше, че той няма да може да извърши заклинание, ако е застанал на пътя му.