Точно в този повратен момент един член на гномската философска Гилдия се сети да зададе въпроса, дали не съществува някаква вероятност рицарите да са забелязали планината, която все пак бе най-високата на острова. И дали внезапното й изчезване нямаше да породи любопитство у човешките същества?
Този въпрос ги хвърли в душевен смут. Дискусиите продължиха дни наред и гномовете-философи се разделиха на две течения. Първото се обедини около тезата, че ако в гората падне дърво, шумът от падането му ще съществува дори да няма кой да го чуе. Второто смяташе обратното. Някой попита какво общо има това с първоначалния въпрос, но проблемът бе своевременно пренасочен към специален комитет. Междувременно виделите се в чудо инженери решиха все пак да задействат устройството. Това се случи в деня, който все още фигурира в летописите на Санкрист като Денят на Развалените Яйца (без да се забравя, че същият бе почти напълно унищожен по времето на Катаклизма). Същия този ден един от предците на лорд Гюнтар се събудил и в просъница се зачудил дали синът му отново не е пропаднал през покрива на курника. Такова произшествие беше станало само преди няколко седмици, докато преследвал един петел.
— Заведи момчето на езерото — казала жена му.
— Ти го заведи — промърморил сънено предшественикът на Гюнтар, обърнал се на другата страна и се завил презглава.
— Не мога! — отвърнала тя още по-сънено. — Коминът връща! Тогава двамата скочили, вече напълно разбудени, и осъзнали, че димът, който изпълвал стаята, не идвал от комина и че източникът на отвратителната миризма не е от курника. Те, както и всички останали обитатели на новата колония, се втурнали навън, кашляйки и давейки се от вонята, която се усилвала с всяка изминала минута. Не виждали нищо, защото земята била покрита с гъст жълтеникав дим, който смърдял като оставени три дни на слънце яйца.
След няколко часа повечето колонисти започнали да припадат от миризмата. Останалите незабавно се отправили към брега. Задишали с благодарност свежия морски бриз и започнали да се чудят дали някога ще успеят да се приберат в домовете си, като от време на време хвърляли по някой тревожен поглед, за да видят дали жълтият облак не се е разнесъл. За своя огромна изненада забелязали цяла армия от ниски, кафяви същества, които изпълзявали от дима и се строполявали безжизнени в краката им. Милостивите соламнийци веднага им оказали помощ и така било осъществено първото запознанство между двете раси в Санкрист, което скоро се превърнало в дружба. Соламнийците питаели огромна почит към четири неща: личната чест, Кодексът, Мярата и техниката, затова били дълбоко впечетлени от устройствата, които облекчавали труда, като например макарата, лоста, винта и зъбното колело. Рицарите скоро открили, че макар да приличали на джуджетата по ниския си ръст и набитите фигури, приликата между тях и гномовете свършвала дотук. Гномовете били хърбави, с кафява кожа, бели коси, нервни и темпераментни. Първоначално соламнийците сметнали речта им за някакъв чужд език, но се оказало, че това бил общият, но изговорът им бил много бърз. Малко по-късно планината се сдобила с име. Това станало, когато един от старейшините направил грешката да попита един гном за името й. Приблизителният превод гласял нещо като: Велика, Огромна, Висока Земна Маса, Съставена От Различни Скални Пластове, Които Ние Идентифицирахме Като Гранит, Обсидиан, Кварц С Примеси От Други Скални Породи, Които Все Още Разработваме, и Която Притежава Собствена Вътрешна Отоплителна Система, Която Ние Изучаваме С Цел Да Я Копираме Някой Ден, Която Загрява Скалите Както До Течно, Така И До Газообразно Състояние, Които Инцидентно Излизат На Повърхността И Се Стичат По Склона На Великата, Висока, Огромна Земна Маса…
— Зарежи — побързал да го прекъсне старейшината. Зарежи! Гномовете страхотно се впечатлили. Това, че тези човешки същества успели да редуцират нещо толкова гигантско и величествено до нещо толкова просто, не било за вярване. И така, от този ден нататък планината била прекръстена на Зарежи — за огромно облекчение на гномската Гилдия на Картографите.
След това рицарите и гномовете заживели в мир и разбирателство и когато възниквали някакви проблеми от техническо естество, рицарите се допитвали до джуджетата. Така протекла една цяла техническа еволюция.
Когато пристигнало драконовото кълбо, соламнийците пожелали да узнаят как работи то. Дали го на гномовете и изпратили двама млади рицари да го охраняват. Мисълта, че кълбото може да е магическо, изобщо не им хрумнала.