5.
Гномови пръсти.
— Запомни. На този свят няма и никога не е имало гном, който да е успял да завърши изречението си. Единственият начин да разбереш нещо е да ги прекъснеш. Не се притеснявай, че ще те сметнат за невъзпитан. Те точно това очакват.
Тирадата на магьосника бе прекъсната от появата на един гном в дълга кафява роба, който се поклони почтително. Таселхоф го огледа с нескрито любопитство — никога не беше виждал гном, макар древните легенди за Сивия скъпоценен камък на Гаргат определено да свидетелстваха, че двете раси са далечни братовчеди. В този млад гном определено имаше нещо кендерско — тънките ръце, любознателното изражение и зорките блеснали очички, които не пропускаха нищо. Но приликата свършваше дотук. Той не притежаваше нищо от лекомисленото отношение на кендерите към живота, беше нервен, сериозен и делови.
— Таселхоф Бърфут. — Кендерът протегна любезно ръка, гномът я пое, огледа я с интерес и след като не откри нищо впечатляващо, я раздруса вяло. — А това е… — Тас понечи да представи Физбан, но млъкна, защото гномът най-спокойно се пресегна и взе хупака му.
— О…! — Очите му блеснаха при вида на оръжието. — Пратетеданякойчленна Оръжейнатагилдия…
Пазачът на входа на приземното ниво не го изчака да довърши, натисна някакъв лост и се разнесе пронизителен звук. Тас реши, че зад гърба му се е приземил дракон и подскочи, готов за отбрана.
— Сирена — поясни Физбан. — Свиквай отсега.
— Сирена? Но от нея излиза дим! Как става… Ей! Върни се! Дай си ми хупака! — Но тоягата му вече се отдалечаваше по коридора, понесена от три ентусиазирани гнома.
— Изпитателнатазала — изрече гномът — приСкимбош…
— Какво?
— Спомена нещо за изпитателна зала — преведе Физбан, — но последното не го разбрах. Говори малко по-бавно! — Той размаха жезъла си към гнома.
Той кимна, без да откъсва жаден поглед от жезъла му, но когато разбра, че това е едно съвсем обикновено, леко очукано дърво, отново се обърна към мага и кендера.
— Чужденци — започна той, — ще ’с ’питам д’сиспомня… — Изведнъж започна да говори бавно и отчетливо. — Ще се опитам да си спомня, затова не се притеснявайте, защото вашето оръжие няма да бъде повредено. Ние само ще му направим чертеж…
— Наистина ли? — прекъсна го Тас, ужасно поласкан — Ако искате, мога да ви демонстрирам действието му. — Товабибилонай… — светнаха очите на гнома.
— Я кажи как се казваш — отново го прекъсна кендерът, доволен, че се е научил да общува. Физбан направи бърз жест, но късно.
— Гношошаламарионининиллисиилфанитдисслишксди… — Той спря, за да си поеме дъх.
— Това името ти ли е? — впечатли се Тас не на шега. Джуджето изпусна шумно въздуха си.
— Да — отсече с леко раздразнение. — Това е първото ми име и ако ме оставиш да се доизкажа…
— Стой! — викна Физбан. — Приятелите ти как ти викат? Гномът отново си пое дъх.
— Гношошаламарионининиллис…
— А рицарите как ти викат?
— О! — Гномът изглеждаше разочарован. — Гнош, ако нямате…
— Благодаря ти — отсече Физбан. — Виж сега, Гнош, ние много бързаме. Нали разбираш, война и какво ли още не. Както пише в писмото си лорд Гюнтар, трябва да видим драконовото кълбо.
Черните очички на Гнош проблеснаха тревожно и той закърши нервно ръце.
— Щом лорд Гюнтар изисква това, ще го видите, но — ако смея да попитам — с какво интересът ви към него се различава от обикновено любопит…
— Аз съм магьосник… — започна Физбан.
— Магьосник! — Гномът толкова се въодушеви, че забрави да говори бавно. — Елатогаваетоотуккъм изпитателната — залазащотодраконовотокълбоеделонамноговеликимагьосници…
Тас и Физбан премигнаха неразбиращо.
— О, просто елате… — подкани ги нетърпеливо гномът.
И преди да разберат какво става, той — без да спира да дърдори — ги подкара през входа на планината, задействайки безброй звънци и сирени.
— Изпитателна зала? — обърна се полугласно кендерът към Физбан, докато подтичваха след Гнош. — Какво ще рече това? Нали няма да го повредят?
— Не мисля. — Рошавите бели вежди на магьосника се събраха внушително над носа му. — Не забравяй, че Гюнтар е изпратил двама рицари да го охраняват.
— Тогава защо се тревожиш?
— Драконовите кълба са странни и много могъщи. Страхувам се — магьосникът говореше по-скоро на себе си, — че ще се опитат да използват нас!
— Но в книгата, която прочетох в Тарсис, пишеше, че те дават власт над драконите! — прошепна Тас. — Това не е ли добро? Искам да кажа, нали драконовите кълба не са зло?