— А, чакат ни. Елате… — каза Гнош и Тас заподскача ентусиазирано подире му.
Стигнаха до някакъв гигантски катапулт. Един гном им махна нетърпеливо и посочи опашката от гноми, които чакаха да им дойде редът. Тас скочи в креслото на катапулта-прашка и загледа с очакване лоста, но Гнош отиде при него и го сгълча.
— Първо възрастните, млади човече, затова станиведнагаипусни… — той извлече Тас от креслото с учудваща сила — магьосникадаминепредтеб…
— А, не, няма проблем — възпротиви се Физбан и отстъпи, но се спъна в някаква купчина въжета. — Аз… май си спомних едно заклинание, дето ще ме отнесе чак догоре. Ще левитирам. К-как беше? Само секунда да си го спомня.
— Ти беше този, който бързаше — спомена безмилостно Гнош и се вторачи в магьосника. Джуджетата на опашката се Развикаха и започнаха да ги бутат грубо.
— Ох добре де — измърмори старецът и се остави гномът да му помогне да се качи в креслото. Джуджето на лоста изкрещя нещо, което прозвуча като „коенво?“
Гнош посочи нагоре и изкрещя в отговор:
— Скимбош!
Началникът застана пред първата поредица от пет лоста, от които излизаха безброй въжета и изчезваха в безкрайността, Физбан седеше в креслото с нещастен вид и се опитваше да си припомни заклинанието.
— Сега! — изкрещя Гнош и дръпна Тас, за да му покаже великолепната гледка. — Само след секунда началникът ще даде сигнал, да, ето го…
— Какво прави това въже? — прекъсна го Тас, като видя началника да дърпа първото въже.
— Задейства звънеца в Скимбош… ъъ… ниво петнайсет… и им сигнализира да очакват пристигане…
— А какво ще стане, ако звънецът не се задейства? — настоя да разбере Физбан.
— Тогава се задейства втори звънец, който им казва, че първият звънец не е…
— А какво става тук долу, ако звънецът не задейства?
— Нищо. Това е проблемнаСкимбошаненаш…
— Ако те не знаят, че идвам, проблемът е мой! — изрева Физбан. — А може би просто ще тупна там и ще ги изненадам!
— А — изрече гордо Гнош, — сегащевидите…
— Аз слизам… — заяви магьосникът.
— Не, чакай! — От вълнение гномът съвсем забрави паузите между думите. — Тевечесаготови…
— Кой е готов? — Физбан се ядоса не на шега.
— Скимбош! Мрежата, коятощетеулови, щевидиш…
— Мрежа! — Физбан пребледня. — Това вече е прекалено! — Той се надигна и понечи да слезе, но в това време началникът се пресегна и натисна първия лост. Катапултът изскърца и започна да се издига към най-високата точка. Внезапното движение отхвърли Физбан в креслото и шапката падна над очите му.
— Какво става? — Тас се опита да надвика скърцането.
— Нагласяват позицията! — изкрещя в отговор Гнош. — Дължината и ширината са изчислени предварително и катапултът е настроен така, че да се озове в правилната позиция за изпращането — на пасажера…
— А каква е тази мрежа? — кресна отново Тас.
— Магьосникът ще прелети до Скимбош. О, съвсем безопасно е, уверявам те. Провеждали сме изследвания, всъщност доказахме, че летенето е по-безопасно от ходенето. Точно когато се намира в най-високата точка от траекторията си, Скимбош хвърля под него мрежа, която го хваща ей така… — Гнош демонстрира с ръце и замахна, сякаш ловеше муха — и го издърпва…
— Каква невероятна точност се изисква!
— Точността е поразителна, защото се постига чрез една кука, която изобретихме, макар че… — Гнош стисна устни и веждите му се събраха в една — нещо разстройва съвсем незначително настройката, но ние създадохме комитет…
Той натисна лоста и Физбан полетя с писък.
— Олеле, майко! — Гномът зяпаше машинарията. — Струва ми се, че…
— Какво? Какво? — Тас подскачаше и се опитваше да види какво става.
— Мрежата пак се отвори твърде рано. — Гнош поклати глава. — И това се случва за втори път днес само на Скимбош и товаопределенощебъдепоставенонадневенреднаследващотосъб-раниенаГилдиятанамрежар…
Тас гледаше със зяпнала уста Физбан, който пореше въздуха с огромна скорост, и изведнъж разбра за какво говореше гномът. Мрежата на петнайсето ниво — която трябваше да се отвори малко след като магьосникът започнеше да пада и която трябваше да го улови — се е отворила преди Физбан да беше достигнал нивото. Той се удари в нея и заприлича на размазан на стената паяк. Задържа се за миг с разперени ръце и крака и след това падна. Моментално задрънчаха звънци и гонгове.
— Не ми казвай — продума нещастно Тас. — Това е алармата, която сигнализира, че мрежата не го е хванала.
— Точно така, но не се притеснявай — Гнош се засмя, — защото алармата задейства един уред, който отваря мрежата на ниво тринайсет точно навреме — опа, малко късно… ами, тогава остава ниво дванайсет…