— Направи нещо! — изкрещя в ухото му Тас.
— Я не се стягай! Акоискашдатикажаоновакоетоискахда-тикажазакрайната аварийнаспасителнасистема атяе, ох етоя…
Кендерът наблюдаваше изумено как дъната на шестте огромни варела, които висяха на стените на ниво три, се отвориха и изсипаха хиляди сюнгери в центъра на пода. Това явно се правеше в случай, че откажеха всички мрежи на всички нива. За щастие мрежата на девето ниво сработи и се отвори под магьосника точно навреме. След това го уви и го издърпа на балкона, където гномите демонстрираха явно нежелание да го освободят от мрежата, когато чуха пороя от ругатни и клетви.
— Сегавечевсичкоенаредиетвойред — каза Гнош.
— Може ли един последен въпрос? — извика Тас, докато се настаняваше в креслото. — Какво става, ако откаже аварийната система със сюнгерите?
— Много просто. — Гнош се усмихна щастливо. — Виждащ ли, ако паднат много късно, тогава алармата изключва и освобождава точно в центъра водата от един огромен варел и след като сюнгерите така и така вече са там, е много по-лесно да се почисти…
Началникът натисна лоста.
Тас очакваше да открие в Изпитателната зала какви ли не чудесии, но за негова най-голяма изненада тя бе почти празна. Осветяваше се само от един отвор, прооит в склона на планината.
На това просто, но хитроумно устройство ги научи едно пътуващо джудже, което го наричаше „прозорец“. Гномовете много се гордееха с него. В залата имаше три маси. На средната, около която се тълпяха множество джуджета, бяха сложени драконовото кълбо и хупакът на Тас.
Кендерът забеляза, че кълбото бе възстановило първоначалния си размер. Иначе си беше същото — кръгло парче кристал с млечнобял оттенък отвътре. До него стоеше млад солам-нийски рицар с ужасно отегчено изражение, който го охраняваше.
Настроението му се промени рязко, когато новодошлите нахълтаха в залата.
— Всичкоенаред — успокои го Гнош. — Това са двамата, за които ни предупреди лорд Гюнтар… — Той ги поведе към масата, без да спира да дърдори. Когато погледна кълбото, очите му светнаха. — Драконово кълбо — промълви щастливо, — след всички тези години.
— Какви години? — изръмжа Физбан и спря на известно разстояние от масата.
— Вижте сега — започна да обяснява Гнош, — всеки гном има Мисия на живота, която е определена още при раждането му. От този момент нататък единственият му стремеж е да я изпълни. Моята Мисия е да изследвам драконовото кълбо, още откакто…
— Но драконовите кълба ги няма от стотици години насам! — възкликна невярващо Тас. — Никой не знаеше за тях! Откъде накъде това е твоята Мисия на живота?
— О, ние знаехме за тях — възрази Гнош, — защото това е била Мисията на живота на дядо ми, а след това на баща ми, но и двамата си отидоха, без дори да видят драконово кълбо, и аз се боях, че това ще се случи и с мен, но най-накрая се появи това и аз ще мога да намеря място на моя род в отвъдното…
— Искаш да кажеш, че ако не изпълниш Мисията на живота си, няма да стигнеш до… ъъ… отвъдното, така ли? Да, ама дядо ти и баща ти…
— Навярно сега са на някое много неудобно място — натъжи се Гнош, — където и да е то… Майчице! С кълбото се случваше нещо удивително. То започна да излъчва вихри от най-различна светлина, сякаш подканяше някого, Физбан промълви някакви странни думи, пристъпи към него и сложи длани отгоре му. То моментално почерня. Старецът огледа присъстващите с толкова мрачно и сериозно изражение, че дори Тас побърза да се отдръпне.
— Излезте! — прогърмя гласът на магьосника. — Всички!
— Имам заповед да не напускам залата и няма… — Рицарят посегна към меча си, но Физбан изрече бързо няколко думи и мъжът се строполи на пода.
Гномовете се изпариха и оставиха Гнош сам.
— Хайде, Гнош! — подкани го Тас. — Никога не съм го виждал такъв. По-добре да го послушаме, в противен случай може да ни превърне в земерови или нещо още по-гадно!
Хлипащият гном позволи на кендера да го изведе от залата, но не откъсна очи от кълбото, докато вратата се захлопна.
— Мисията на живота ми… — изстена той.
— Няма страшно — увери го Тас, макар да не бе много сигурен, по-точно изобщо не беше сигурен. Изражението на Физбан не му хареса. Всъщност лицето му не приличаше на неговото, нито на някой, с когото би желал да има нещо общо!
На Тас му стана студено и усети, че стомахът му става на топка. Гномовете мърмореха нещо помежду си и хвърляха по някой и друг предпазлив поглед към него. Кендерът преглътна и се опита да прогони горчилката от устата си. След малко придърпа Гнош към себе си.