— Да не би да търсят нас?
— Глупости! Откъде накъде ще знаят кои сме или какво носим?
— И аз се чудя… — Ривъруайнд изгледа мрачно Райстлин, но той не си направи труд да му отговори, а нареди на брат си да му донесе гореща вода.
— Идва ми на ум само едно — заяви Танис, след като воинът се върна — Довечера ще излезем с Карамон ще очистим двама от драконовите войски и ще им вземем униформите. Не, не драконяни… — побърза да уточни, като видя погнусената физиономия на Карамон — Хора-наемници. Така поне ще можем спокойно да се разхождаме из Флотсам.
След кратък спор всички се съгласиха, че това е единственият що-годе сносен план, след което се разотидоха по стаите си.
— Добре ли си? — попита угрижено Карамон, когато остана сам с брат си.
— Напълно съм способен да се грижа за себе си — отвърна той и стана, за да вземе книгата със заклинанията, но внезапен пристъп на кашлица го преви одве.
Карамон му протегна ръка, но магьосникът я отблъсна.
— Махай се! Остави ме на мира!
Брат му се поколеба, но накрая въздъхна.
— Добре, Райст, както кажеш. — Той излезе от стаята и затвори тихо вратата след себе си.
Магьосникът си пое въздух, прекоси бавно стаята и остави книгата. Бръкна с трепереща ръка в една от торбите, които Карамон беше подредил до леглото му, отвори я и извади внимателно драконовото кълбо.
Танис, нахлупил ниско качулката, за да скрие ушите и лицето си, обикаляше заедно с Карамон улиците на Флотсам, надявайки се да срещнат двама войници, чиито униформи щяха да са им по мярка. За полуелфа бе сравнително лесно, но намирането на страж, огромен като Карамон, бе истински проблем.
А трябваше да приключат колкото се може по-бързо, тъй като вече бяха привлекли подозрителните погледи на драконяните.
Веднъж дори ги спряха и пожелаха да узнаят по каква работа са излезли. Карамон отговори на просташкия жаргон на наемниците, че търсели служба при Драконовия господар и те ги пуснаха, но разбираха, че втори път едва ли ще имат тоя късмет.
— Какво става тук? — измърмори тревожно Танис.
— Сигурно на Драконовите господари им е припарило под краката — отговори Карамон и внезапно извика: — Хей, виж онези, дето влизат в бара.
Видях ги. Единият е точно като теб. Ще се скрием в пресечката, изчакваме ги да излязат и… — той направи жест, сякаш душеше някого. Двамата се промъкнаха в една уличка, откъдето можеха да наблюдават вратата на бара.
Наближаваше полунощ. Дъждът беше спрял, но продължаваше да е облачно. Танис и Карамон клечаха и трепереха от студ въпреки дебелите си наметки. От време на време някой плъх претичваше покрай тях и ги караше да потръпват от отвращение. Някакъв пиян таласъм, сбъркал пътя, нахълта в пресечката и се заби с главата напред в купчината боклук, откъдето не помръдна. Вонята му едва не ги задуши, но не смееха да се преместят. Най-накрая чуха пиянски смях и човешки говор. Двамата набелязани войници излязоха от бара и тръгнаха към тях.
В края на пресечката имаше висок железен стълб с фенер и когато попаднаха в светлото петно, Танис успя да ги огледа. Предположи, че скоро са ги повишили в офицери и днес явно поливаха събитието. Доспехите им бяха съвсем нови и относително чисти, освен това бяха доста добри — от синя стомана, а стилът им наподобяваше този на люспестите доспехи на Драконовите господари.
— Готов? — прошепна Карамон и Танис кимна. Воинът извади меча си и изрева басово:
— Елфска отрепка такава! Сега ще те заведа при Господаря, шпионин мръсен!
— Няма да ти се дам жив!. — извика Танис и също извади меча си.
Пияните офицери се обърнаха към тях и ги загледаха с любопитство.
Полуелфът беше застанал с лице към наемниците, а Карамон — с гръб. Танис замахна рязко и изби меча от ръката му.
— Бързо! Помогнете ми да го хвана! — изрева воинът. — За главата му има награда!
Офицерите изобщо не се замислиха и извадиха с неуверени пиянски движения мечовете си. На лицата им бе изписано огромно удоволствие.
— А така! Намушкайте го! — подкани ги Карамон. В момента, когато се озоваха до него, той ги хвана за вратовете и блъсна главите им една в друга. Безжизнените тела се свлякоха на земята.
— Бързо! — изръмжа Танис.
Двамата извлякоха наемниците от светлината на фенера и бързо ги разсъблякоха.
— Пфу! Тоя сигурно е полутрол — сбърчи нос Карамон и размаха ръка, за да прогони отвратителната воня.
— Стига си мрънкал! — Танис се опитваше да разплете сложната система от връзки и каиши на доспехите. — Ти поне си свикнал да носиш такова нещо. По-добре ми помогни.