— Не — поклати глава Танис. — Като го видях, се сетих за Пакс Таркас и Стърм…
— Ей, аз имам и друга работа — прекъсна го Маквеста. — Идвате ли, или ще бройкате как някакъв моряк кротко кърпи платната?
Тя слезе под палубата и Карамон тръгна след нея, дрънчейки с меча и доспехите си. Танис ги последва неохотно, но внезапно спря и погледна още веднъж мъжа, който също го наблюдаваше със странен, проницателен поглед.
— Добре, върни се в хана при другите, а аз ще отида да напазарувам. Отплаваме веднага щом подготвят кораба. Маквеста каза, че й трябват около четири дни.
— Можеше да побърза малко — измърмори Карамон.
— И на мен ми се иска, но трябвало да изчакаме прилива или нещо подобно. Иди в хана и не позволявай на никой да излиза.
— Кажи на брат ти да се запаси с оная билка, дето я пие, защото ще прекараме доста време в морето. Аз ще се върна веднага като накупя храната.
Танис тръгна по улиците на Флотсам. Никой не му обръщаше внимание в драконянската униформа, но изпитваше неустоимо желание да я свали час по-скоро. Беше му горещо, тежеше му и цялото тяло го сърбеше. Освен това непрекъснато забравяше да отдава чест на драконяните и таласъмите. След известно време, по начина, по който го поздравяваха, разбра, че онези, от които бяха взели униформите, са били с доста висок чин и тази мисъл го притесни. Това означаваше, че всеки момент можеше да го проверят.
Но нямаше как да се оправи по друг начин. Имаше чувството, че днес по улиците има повече драконяни. С изключение на кръчмите, повечето магазини бяха затворени. Докато ги отминаваше един след друг, Танис се зачуди откъде ще купи провизии за дългото морско пътешествие.
Полуелфът тъкмо зяпаше витрината на поредния затворен магазин, когато една ръка го хвана за крака и го събори на земята.
Главата му се удари в паважа и той за момент изгуби съзнание.
Когато се свести, усети, че го влачат в някаква тъмна уличка. Танис тръсна глава, завъртя се малко, за да види нападателя си, и не повярва на очите си — беше елф! Дрехите му бяха мръсни и изпокъсани, а чертите на лицето — изкривени от скръб и ярост.
— Драконова отрепка! Вие избихте семейството ми — жена ми, децата ми! Избихте ги в леглата им и не чухте молбите им за милост! Това е за тях!
— Шак! Ит мо дракосали! — извика Танис на неговия език и отчаяно задърпа шлема си, но обезумелият от мъка елф не чуваше нищо. Той насочи копието си към него, но в този миг един меч го прониза в гърба. Елфът изпищя, изпусна оръжието от безчувствените си пръсти и падна мъртъв на паважа. Танис се надигна да разбере кой спаси живота му и очите му се разшириха от ужас — до тялото на елфа бе застанал Драконов Господар.
— Чух викове и видях, че един от офицерите ми е в опасност — изрече той и протегна ръката си, облечена в ръкавица.
Единствената мисъл, която се въртеше в главата на объркания и зашеметен Танис, бе да не се издаде, затова пое ръката му, изправи се с наведено лице и измърмори някаква благодарност с преправен глас.
— Танис?! — извика един много познат глас.
Кръвта му се смрази и го прониза болка, по-силна от тази която щеше да му причини елфското копие.
— Танис! Ти си! — извика Драконовият господар, свали бързо синьо-златната си маска и сграбчи ръцете му.
— Китиара…
9.
Танис в плен.
— Охо, значи си офицер, и то в моята част. Трябва по-честичко да проверявам наемниците си! — Китиара се засмя и го хвана под ръка. — Ей, та ти трепериш! Май си се ударил лошо. Хайде, апартаментът ми е съвсем наблизо. Ще пийнем, ще превържем раната и ще поговорим.
Танис се остави да го отведе в една странична пресечка. Събитията се развиваха твърде бързо. Само преди минути бе тръгнал да пазарува, а сега вървеше под ръка с Драконов Господар, който току-що спаси живота му и освен това се оказа жената, която обичаше от толкова години. Той не можеше да направи нищо, само вървеше и я гледаше, докато Китиара, която усещаше погледа му, го наблюдаваше изпод тъмните си, дълги клепки. Внезапно Танис се улови, че си мисли колко добре й стоят тъмносините люспести доспехи, които прилепваха плътно към тялото й и подчертаваха дългите й изящни крака.
Около двамата се навъртаха драконяни, надявайки се поне на снизходително кимване от нейна страна, но тя не им обръщаше внимание и бъбреше оживено с Танис, сякаш се бяха разделили вчера, а не преди пет години. Той обаче изобщо не я чуваше, защото съзнанието му още не можеше да асимилира станалото, а тялото му за пореден път болезнено реагираше на близостта й.
Китиара прокара небрежно ръка през косата си и я тръсна. Този стар неин навик извика спомени… Танис разтърси глава и с последни сили опита да събере мислите си и да се заслуша какво му говори. Животът на приятелите му зависеше от него, от това, което щеше да стори сега.