— Щеше ми се Танис да е тук — прошепна Флинт на Лорана.
Тя стоеше до Стърм, висока и стройна, облечена в доспехи които лорд Гюнтар бе поръчал специално за нея в Палантас — сребърен шлем, нагръдник, украсен със сложни мотиви от злато, и черна кожена туника, която се спускаше чак до ботушите.
Можеше да се върне в Санкрист. Всъщност бе и заповядано да се върне, защото Гюнтар получи тайно сведение, в което лорд Алфред описваше подробно отчаяното им положение, но тя предпочете да остане, поне за известно време. Хората в Палантас я приеха дружелюбно, защото все пак беше принцеса, и останаха очаровани от красотата й. Освен това много се заинтригуваха от драконовите копия, дори поискаха едно, за да го изложат в музея си. Но когато Лорана им разказваше за драконовите армии, те само вдигаха рамене и се усмихваха.
Малко по-късно узна от един вестоносец какво е положението в Кулата на Върховните Клерикали и тя разбра, че на всяка цена трябва да получат копията. Но освен нея нямаше кой друг да им ги занесе и да ги обучи да боравят с тях, затова пренебрегна заповедта на лорд Гюнтар да се върне в Санкрист.
Пътуването от Палантас до Кулата беше кошмарно. Лорана тръгна с два фургона хранителни припаси и безценните драконови копия. Първият фургон затъна в снега само на няколко километра от града. Разпределиха съдържанието му между няколкото рицари, които го конвоираха, Лорана и нейната група и втория фургон, но по-късно и той затъна. Копаха, дърпаха, бутаха го, но без резултат. Рицарите, Лорана, Флинт и Тас натовариха храната и оръжията на конете и извървяха останалата част пеш. Когато влязоха в Кулата и разказаха за премеждията си, всички разбраха, че повече провизии няма да има. Пътят до Палантас беше непроходим.
Дори и при най-скромно разпределени дажби рицарите и пешаците разполагаха с храна само за няколко дни, а драконовите армии бяха готови да чакат и до края на зимата.
Разтовариха копията и по заповед на Дерек ги струпаха на двора. Рицарите ги огледаха с любопитство и повече не им обърнаха внимание. Оръжията им се струваха допотопни и нефункционални. Когато тя плахо предложи да им покаже как да боравят с тях.
Дерек само изсумтя в отговор.
Лорд Алфред се вторачи през прозореца в лагерните огньове на хоризонта. Лорана се обърна към Стърм с надежда, но той потвърди онова, от което се опасяваше най-много.
— Мисля, че Господарите изобщо няма да си дадат труда да ни пращат дракони. Ако не намерим начин да подновим доставките си, Кулата ще падне, защото мъртвите не могат да я защитават.
Сребърните драконови копия останаха на двора, непотребни и забравени, погребани под снега.
11.
Кендерско любопитство. Кендерско любопитство.
Рицарите тръгват в атака.
В нощта след посвещаването на Стърм двамата с Флинт обикаляха бойниците и джуджето разказваше преживелиците им.
— Кладенец от чисто сребро блестеше като скъпоценен камък в сърцето на Драконовата планина. От това сребро Терос изкова копията.
— Най-много съжалявам, че не можах да видя гробницата на Хума — отвърна тихо Стърм. Той се загледа в огньовете на хоризонта и се подпря на древната каменна стена. Върху изпитото му лице попадна светлина от някакъв прозорец.
— Какъв е този начин, лорд Дерек? — попити Стърм с преднамерена любезност. — Ти и Гюнтар смятате, че сте ме победили — пренебрегна въпроса му той, а гласът му трепереше от ненавист. — Но не сте! Един героичен акт — и рицарството ще падне в краката ми. Това ще е вашият край!
— Бях останал с впечатлението, че войната се води с драконовите армии.
— Я не ми се прави на много достоен! Наслаждавай се на рицарството си, Брайтблейд. Платил си достатъчно за него. Какво й обеща в замяна на лъжите й? Брак? Да я направиш почтена?
— Мярата не ми позволява да ви извикам на дуел, но не намирам за уместно да слушам как обиждате тази, която е колкото добра, толкова и смела! — Рицарят се обърна с намерението да си тръгне.
— Не смей да ми обръщаш гръб! — Дерек се хвърли към него и го сграбчи за рамото.
Стърм се извърна яростно, поставил ръка на меча си. Дерек също посегна към оръжието си и за миг изглеждаше, че дори Мярата няма да помогне, но Флинт бързо дръпна приятеля си.
— Кажи каквото имаш да казваш, Дерек! — Гласът му трепереше.
— С теб е свършено, Брайтблейд. Утре ще изведа рицарите на бойното поле. Няма какво повече да се размотаваме в тоя скапан каменен затвор. Ще видиш, че моето име ще се превърне в легенда!
Флинт погледна тревожно Стърм — кръвта се беше оттекла от лицето му.
— Дерек, ти си луд! Отвън има хиляди наемници! Ще ви накълцат на парчета!