— Ще ти се, нали! Бъди готов, тръгваме на зазоряване, Брайтблейд.
Кулата на Върховните Клерикали се издигаше като страж срещу западния склон на прохода Уесгейт, единствения проход през планинската верига Хабакук, която разделяше източна Соламния от Палантас. Всички останали пътища към града бяха дълги стотици километри и минаваха или през планини, или през пустиня, или по море. А корабите, които навлизаха в Портите на Паладин, бяха лесна мишена за огнемятащите катапулти на гномовете.
Кулата бе построена през Епохата на Могъществото, Флинт бе добре запознат с архитектурата от този период — тогава повечето сгради са били проектирани и строени от джуджета, но не и тази. Той продължаваше да се чуди кой я е строил, защото според личното му мнение този човек трябва да е бил или пиян, или луд.
Основата представляваше осмоъгълна каменна стена, като всеки от осемте ъгъла бе увенчан с островърха кула. Между тях, по цялата дължина на стената, бяха иззидани бойници. Вътрешната осмоъгълна стена бе основа за поредица от кулички и контрафорси, които се преливаха изящно към централната кула.
Архитектурният проект бе съвсем стандартен, но онова, което озадачаваше джуджето, бе липсата на вътрешни отбранителни точки. На външната стена имаше три огромни стоманени порти вместо само една, което е по-разумно, защото отбраната им изискваше огромно количество жива сила. Всяка от трите порти извеждаше към тесни дворчета, в чийто край имаше подвижни вертикални решетки, от които се влизаше направо в огромна зала. А тези три зали се срещаха направо в сърцето на централната Кула!
— Все едно да поканиш врага си на чай! — беше изсумтяло джуджето. — Това е най-тъпо построената крепост, която съм виждал през живота си.
За рицарите Кулата бе свещено място, в което имаше право да влиза само Върховният Клерикал, но тъй като такъв липсваше, те щяха да защитават стените до последна капка кръв, но нямаше да се осмелят да пристъпят в залите й.
Първоначално тя е била замислена да охранява прохода, а не да го препречва. Но след това построили допълнителна сграда, която не позволяваше свободно преминаване. Точно в тази пристойка живееха рицарите и пешаците и никой не помисляте да влезе в Кулата.
Никой, освен Таселхоф.
Подтикван от неумолимото си любопитство и разяждащия глад, кендерът пое по горната част на вътрешната стена. Постовите го изгледаха враждебно, стиснали с една ръка мечовете си, а с другата кесиите си. Тас слезе по стълбите и се озова в централния двор, където беше тъмно. Нямаше нито факли, нито часови. Към стоманените решетки водеха широки стъпала Той бързо ги изкачи и надникна през една от решетките. Нищо. Във вътрешността на кулата бе тъмно като в самата Бездна.
Тас се опита да повдигне решетката — акт, продиктуван по-скоро от безсилие, отколкото от здрав разум, защото само Карамон или десетима рицари можеха да я вдигнат, — но за огромно негово удивление тя започна да се вдига с най-ужасяващото скърцане, което беше чувал някога! Той я задържа, поглеждайки страхливо към бойниците в очакване целият гарнизон да се впусне насам и да го залови, но рицарите явно чуваха само къркоренето на празните си стомаси. Тас погледна отново решетката. Между острите шипове в долната част и каменната основа имаше разстояние колкото да се провре един кендер. Без изобщо да мисли за последствията, той легна на земята и се промуши през отвора.
Озова се в някаква огромна зала, широка почти петнайсет метра, но не виждаше нищо. На стената имаше някакви много стари факли. След няколко неуспешни опита най-накрая докопа една и я запали с огнивото на Флинт, което откри в торбата си. Сега успя да огледа добре гигантското помещение. То продължаваше и стигаше до сърцето на Кулата. От двете му страни се издигаха странни колони, които наподобяваха зъби на раззината паст. Тас надникна зад една колона, но там нямаше нищо, освен някакъв алков. Кендерът се разочарова, но продължи напред с надеждата да открие нещо интересно. В дъното на залата имаше втора решетка, но за огромно негово огорчение беше вдигната.
Кендерите имаха пословица: „Всичко лесно носи повече главоболия, отколкото полза.“ Тас влезе в друга зала, не толкова просторна като първата, но с все същите подобни на зъби колони от двете страни. Той се зачуди кой ли беше построил тази толкова лесна за превземане крепост. Външната стена бе много солидна, но веднъж да я преодолеят — и пет пияни джуджета можеха да превземат Кулата. Тас погледна нагоре. И защо беше толкова висока? Да не би в онези дни рицарите да са били гиганти, зачуди се той, докато надничаше през всяка отворена врата и във всеки ъгъл.